Балкан (завод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Балкан.
„Балкан“ АД е частно акционерно дружество с машиностроителен завод в Ловеч.
| Балкан | |
|---|---|
| Основаване | 1938 г. |
| Седалище | Ловеч |
| Балкан в Общомедия | |
В своята история заводът носи следните наименования: Държавна самолетна фабрика, Велосипеден и мотоциклетен завод, Завод за леки автомобили „Балкан“, Обединено стопанско предприятие „Балкан“, Обединени заводи „Балкан“, Машиностроителен комбинат „Балкан“, „Балкан“ ЕООД, „Балкан“ ЕАД, „Балкан“ АД.
В завода са сглобявани:
- самолети: „Авиа“, „Лаз“, „ДАР“ (1943 – 1954);
- леки автомобили: „Балкан“, „Москвич“ (1966 – 1990), „Пирин-Фиат“ (1966 – 1971), ван „ГАЗ“;
- мотоциклети: мотоциклети „Балкан“, мотопеди „Балкан“;
- велосипеди „Балкан“ "ЛСВ" и "СГ7"
- мотокари.
Проектирани са също микробуси „Балкан“ и „Рила“, лекотоварни автомобили (пикапи) „Балкан“ и фургони, но техническите проекти не са стигнали до масово или поне серийно производство.
От 1941 г.: самолетиРедактиране
През 1938 г. отпада 20-годишното ограничение, наложено от Ньойския договор, и българската войска получава правото да притежава бойни самолети. Командването на въздушните войски решава да създаде модерна самолетна фабрика, в която да се съсредоточи българското самолетостроене на едно място, като създаде център извън столицата, разработващ и произвеждащ летателни апарати, по качество и количество съответстващи на най-добрите европейски образци. Специална комисия избира терен за фабриката.
Новината за построяването на завод не е посрещната в Ловеч с въодушевление поради това, че ще трябва да бъдат изкупени земеделски земи за построяването на завода. С последователност и упоритост кметът убеждава гражданите, че такъв завод ще създаде работни места, ще издигне интелектуалното ниво на града. Протокол от заседанията още се съхранява в общината. Самолетните демонстрации, проведени на 5 юли 1939 г., са посрещнати топло от ловчанлии. Сградите се строят по проекти на полски инженери, строили подобни съоръжения в Полша. Новият завод за производство на самолети е наречен Държавна самолетна фабрика (съкратено ДСФ)[1].
В самолетната фабрика са произвеждани следните типове самолети.
- „ДАР-9 Синигер“ е произведен през пролетта на 1943 г. В 3 последователни серии са построени 40 броя самолети.
- „Авиа-135“, чехословашки изтребител – доставен на части. Монтирани са, изпитани и предадени 12 броя на Въздушните на Н. В. войски.
- „ДАР-10“ е замислен като дивизионен разузнавач. Неговата разработка е започнала в ДАР, но прототипът е изграден в ДСФ. Това е високоскоростен моноплан, маневрен, със сигурно управление, бързо набиращ височина. Инж. Петко Попганчев, който изпитва машината, свидетелства, че този самолет е по-бърз от „Авиа-534“, но прототипът е унищожен при катастрофа в мъгла през 1942 г.
- „ДАР-10Ф“ е разработка на инж. Ц. Лазаров. С двигател „Фиат“ самолетът има скорост 460 km/h и притежава качествата на много добър многоцелеви самолет – за разузнаване, за щурмови действия, за бомбардиране (хоризонтално и с пикиране), за въздушен бой. Самолетът е изпитан от инж. Попганчев през март 1945 г., но този самолет не влиза в серийно производство.
- „Лаз-7“ и „Лаз-7М“. Самолетът е конструиран от инж. Лазаров и колектива му от конструктори. Моноплан, долноплощник, предназначен за първоначално обучение и квалификация на щурмани и военни пилоти. Това е изключително успешен самолет и е най-масово произвежданият самолет в България – 160 броя „Лаз-7“ и 150 броя „Лаз-7М“.
- „Лаз-8“ е четириместно въздушно такси. Представлява моноплан долноплощник и е изработен само прототип в чест и като подарък от самолетостроителите на провеждания конгрес на Българската комунистическа партия през 1948 г.
Скоро след края на Втората световна война Държавната самолетна фабрика в Ловеч остава единственото предприятие в страната, което произвежда военни самолети, след като авиационната фабрика в Казанлък е преустановява това производство през 1947 г. В началото на 1949 г. фабриката прераства в завод и с цел засекретяване на производството получава името Завод 14. За директор е назначен техникът Ганчо Лазаров. Успоредно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската Държавна политехника и в наследника ѝ (от 1953 г.) Машинно-електротехническия институт, което продължава до 1954 г.
Взето е решение за окончателно закриване на самолетното производство в България през 1954 г. В резултат много от младите специалисти, инженери, техници и добре обучени работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията, са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 1950-те години постъпва на работа в Ловеч именно като авиоинженер.
От 1954 г.: нови продуктиРедактиране
След закриването на самолетостроенето неколкократно се сменя името и производствената номенклатура на предприятието. Получава наименованието Велосипеден и мотоциклетен завод, Завод за леки автомобили „Балкан“, Обединено стопанско предприятие „Балкан“, Обединени заводи „Балкан“, Машиностроителен комбинат „Балкан“.
Първоначалното преструктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика проявява твърдост и излиза от кризисното положение със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Предлагат в Ловеч да започне масово производство на автомобили и мотоциклети, за което фабриката разполага с нужния технически потенциал и има висококвалифицирани специалисти.
От 1965 г. заводът носи името „Балкан“. Той става стопански комбинат, в чийто състав са включени 6 завода – завод за леки автомобили, завод за двуколесни превозни средства, завод за механични изделия, чугунолеярен завод, завод за пластмаси и каучук, инструментален завод. От 1971 г. като завод от системата на ДСО „Балканкар“ произвежда детайли и агрегати за електрокарното и мотокарното производство на България.
Леки автомобилиРедактиране
Към края на 1950-те години в тази атмосфера на висока техническа култура и професионализъм се заражда идеята за разработка на български лек автомобил, като целта е евентуалното усвояване на това престижно и перспективно производство да оформи основния профил на бившата авиационна фабрика.
Предварителната подготовка за създаването на първия прототип започва в края на 1958 г. По същото време в двора на завода е държан лек автомобил Volkswagen, чийто двигател и шаси са използвани за образец. Към процеса на предварителна подготовка се включват и специалисти от „Завод 12“ в София, които успяват да изработят абсолютно идентично и най-важното функциониращо копие на предоставения им оригинален двигател (след 1956 г. производството на всички двигатели за мотоциклетите „Балкан“ е възложено именно на „Завод 12“).
С оформянето на каросерията се ангажира екипът на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж. Кънчо Кънчев, инж. Иван Петров (заместник-главен инженер), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души. Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка, с помощта на дървени чукове върху кожени възглавници, пълни с пясък.
.jpg)
Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е така наречената „геометрическа разработка“, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията. Основният отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а с изковаването на отделните външни елементи е натоварен Георги Лазаров.
Пикапи и микробусиРедактиране
Паралелно с лекия автомобил е изработен и прототипът на лекотоварен автомобил, базиран на Volkswagen Transporter, чийто дизайн е почти идентичен с оригинала. През септември 1960 г. модел от леките автомобили и пикапът са изложени на открита площ на територията на Международния мострен панаир в Пловдив с надпис „Произведено в България“. През пролетта на 1962 г. в Ловеч отново е поставен на обсъждане въпросът за евентуалното производство на лекотоварен автомобил. През март същата година колективът на инж. Дамянов започва предварителната подготовка по тази задача, като към първоначалната група се включват и Иван Савов, Васил Вълев, Богдан Хамбарджиев и инж. Любомир Тошев, който поема основната работа по окачването. Целта е до 6 месеца да бъдат напълно завършени прототипите на лекотоварен автомобил и микробус с идентична предна част, които да се представят на юбилейния 20-и поред мострен панаир в Пловдив.
През 1962 г. усилията на конструктивния отдел са насочени към създаването на лекотоварен автомобил с полезен товар 800 кг и микробус със 7+1 и 11 места на основата на съветските автомобили „Волга“ и „Москвич“. Пикапът е изцяло произведен в Ловеч, но за каросерията на 11-местния микробус е направено работно посещение в автобусния завод „Чавдар“, Ботевград, който тогава е единственото специализирано предприятие за производство на автобусни каросерии.
Модел на микробус и лекотоварен автомобил са показани в Пловдив през септември 1962 г. под името „Балкан Т800“, като тяхното представяне отново минава при огромен успех, подкрепен от няколко възторжени статии в наши и чужди специализирани издания. През април 1963 г. е завършена нулева серия от още 3 лекотоварни автомобила, чиято товарна платформа е направена от дърво за разлика от първия прототип, при който е метална. Изпитанията преминават успешно и предложеният план за серийно производство на „Балкан Т800“ е одобрен на най-високо ниво. Точно тогава обаче възниква неочакван проблем – оказва се, че СССР не може да произведе достатъчно комплекти от шасита и двигатели (по онова време „Москвич“ все още е единственият масов личен автомобил в СССР), а ограниченият производствен капацитет на завода далеч не покрива дори нуждите на местния пазар.
Въпреки всичко проектантската дейност продължава и през 1965 г. заводът представя макет на нов, по-модерен вариант на микробус, а през 1966 г. – на фургон в мащаб 1:5, чието външно оформление е възложено на инж. Петко Мишев от Центъра за промишлена естетика и художествено проектиране (ЦПЕХП), който след 1964 г. разработва дизайна и на почти всички мотоциклети „Балкан“.
През 1967 г. на Пловдивския панаир е показан прототипът на „Рила 700“ – микробус, базиран на „Москвич 408“, чиято каросерия проектира Христо Христов – измежду изтъкнатите архитекти в Ловеч. Последната серия макети на микробус „Рила“ са предложени през 1970 г. от Петко Мишев и Емил Иванов (сред водещите дизайнери на транспортни средства в ЦПЕХП), но и те не получават нужното одобрение от съответните инстанции, с което работата по прототип на български микробус е окончателно преустановена.
Мотоциклети и велосипедиРедактиране
От 1990 г.: мотокари и велосипедиРедактиране
„Балкан“ е преобразуван с държавата като едноличен собственик в еднолично дружество с ограничена отговорност през 1995 г. и в еднолично акционерно дружество през 1996 г. Основната дейност на „Балкан“ АД е производство на мотокари и велосипеди, хидродинамични предаватели, двигателни мостове, резервни части.
Дружеството е приватизирано в първата вълна на масовата приватизация през 1995 – 1997 г. „Балкан“ е частно акционерно дружество със 100 души персонал от 1997 г. „Напредък холдинг“ притежава 44 % от капитала към 2011 г.[2]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Кърлов, Кирил. „Самолеетостроенето в България“, 2008, Печат ИК „В. Недков“, София, 2008, с. 83. ISBN 978-954-9462-30-2
- ↑ „Голяма енциклопедия България“, том 1, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011. с. 162
