Отваря главното меню

Балур (Sorghum halepense) е многогодишно плевелно растение от род Сорго.

Балур
Starr 030612-8001 Sorghum halepense.jpg
Sorghum halepense closeup.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Poales
семейство: Poaceae Житни
род: Sorghum Сорго
вид: Sorghum halepense Балур
Научно наименование
Уикивидове Sorghum halepense
Балур в Общомедия

РазпространениеРедактиране

Видът е естествен за района на Средиземноморието, но от там постепенно е разпространен в цяла Европа и Близкия Изток. Днес видът е интродуциран на всички континенти с изключение на Антарктида. Размножава се безполово (вегетативно) и чрез семена. Този вид се среща в обработваемите земи, пасища, ниви, канавки и т.н. Видът процъфтява сред посевите на култивирани видове, особено царевица. Устойчив е и на популярния хербицид глифозат.[1][2][3] Счита се за един от десетте най-коварни плевели в света.[4]

ОписаниеРедактиране

Видът е едносемеделен коренищен плевел. Коренищата достигат дължина до 1 метър. Проникват на дълбочина 20 до 75 cm. Стъблата са приповдигнати, високи 1 – 2 m. Листата са линейноланцетни. Образува съцветие метлица. Цъфтежът и узряването на семената настъпва през юни – август.

ПлевелРедактиране

Въпреки, че балурът може да бъде използван като фураж за животни и като растение, което подпомага спирането на ерозията, то често се смята за плевел поради следните няколко причини:

  • Зелената част на растението подобно на всички представители на рода съдържа цианогенния гликозид дурин. Поради тази причина пашата на зелената част на растението би могло да доведе до отравяне на добитъка с циановодородна киселина.
  • Консумация на листната маса би могла да доведе до подуване на търбуха при преживните животни (тимпания), което пък би могло да бъде причина за смърт поради спиране на дишането от притискането на диафрагмата.
  • Балурът расте и се разпространява доста бързо след посевите и така би могъл да „задуши“ други култури и така да причини значителни загуби.

ИзточнициРедактиране

  1. Western Farm Press. Johnsongrass resistance to glyphosate confirmed in Argentina, 28 август 2006. (посетен на 6 януари 2010)
  2. Monsanto. Glyphosate Resistant Johnsongrass Confirmed In Two Locations, 12 март 2008 (посетен на 6 януари 2010)
  3. Delta Farm Press. Glyphosate-resistant johnsongrass in Mid-South, 19 март 2008 (посетен на 6 януари 2010)
  4. BugwoodWiki[1] Holm, L. G., P. Donald, J. V. Pancho, and J. P. Herberger. 1977. The World's Worst Weeds: Distribution and Biology. The University Press of Hawaii, Honolulu, Hawaii. 609 pp.