Тази статия е за ениджевардарското село. За солунското вижте Балджа.

Балъ̀джа[1] или Балджа[2] (на гръцки: Μελίσσι, Мелиси, катаревуса: Μελίσσιον, Мелисион, до 1926 година Μπαλίτζα, Балидза или Μπαλίτσα, Балица[3]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

Балъджа
Μελίσσι
— село —
Гърция
40.7742° с. ш. 22.3531° и. д.
Балъджа
Централна Македония
40.7742° с. ш. 22.3531° и. д.
Балъджа
Воденско
40.7742° с. ш. 22.3531° и. д.
Балъджа
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина10 m
Население909 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото се намира на 10 m надморска височина на около 5 km югозападно от град Енидже Вардар (Яница) по пътя за Воден (Едеса).[2]

В Османската империя

редактиране

В началото на XX век Балъджа е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през Балиджа и го описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Балъджа брои 94 жители българи и 30 цигани.[5]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Балчор (Baltchore) има 120 българи партриаршисти гъркомани.[6]

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[7]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Балджа (Балџа) има 6 къщи славяни християни.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Мелиси.[9]

Населението е малко, тъй като страда от малария поради близостта на Ениджевардарското блато.[9] Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт и Мала Азия.[9] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 4 бежански семейства и 12 души бежанци.[10] След пресушаването на Ениджевардарското блато в селото са настанени още бежанци от съседни села. Според Тодор Симовски от 879 души в 1991 година, една четвърт са с местен произход.[9]

Тъй като землището е равнинно и се напоява добре, селото е доста богато. Произвеждат се овошки и памук, но е развито и краварството.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Балъджа на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Белица[11] Μπαλιτσας Аспропотамос Άσπροπόταμος[12] река на Ю от Балъджа[11]
Белица[11] Μπαλίτσας Авлаки Αύλάκι[12] регулиран канал на Ю от Балъджа[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 103[9] 64[9] 54[9] 407[9] 700[9] 711[9] 470[9] 881[9] 879[9] 983 1087
  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.260
  2. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 63. (на македонска литературна норма)
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  7. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  9. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 64. (на македонска литературна норма)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)