Отваря главното меню
Бандонеон
Бандонеон Карденал

Бандонеонът (на испански: bandoneón) е музикален инструмент от групата на клавишните инструменти. Той е подобен на акордеоните (с копчета в двата си квадратни края), пряк наследник на германската концертина.

Историческо развитиеРедактиране

Съществува откъм средата на 19 век, а в днешно време се свързва изключително с Аржентина и изпълнението на танго. Името вероятно идва от изобретателя му, майстора на инструменти и музикант Хайнрих Банд (1821 – 1860), и в началото погрешно е произнасяно като мандолеон, бандолион и др.

Първото предназначение на новия инструмент е религиозната музика; оттатък океана го пренасят германските емигранти в началото на 20 век. Ернест Луис Арнолд (1828 – 1910) е производителят на известните бандонеони ELA, който започва редовен износ за Аржентина. Един от неговите синове, Алфред Арнолд (1878 – 1933), пък прокарва прочутата марка АА (най-престижните и до момента, наричани още Doble A, „Двойното А").

През 20-те години на 20 век стотици бандонеони заминават отвъд океана. Любопитното е, че дори когато вече напълно се е вписал в orquesta típica, малките оркестри, които свирят най-актуалната аржентинска музика, бандонеонът продължава да се внася от Германия, която ревниво пази тайните на неговата направа. Правени са опити за лансирането на южноамерикански бандонеони (в Аржентина и Бразилия например), но без особен успех. Последните екземпляри датират от началото на 70-те, а понастоящем производство на бандонеони по традиционните техники вече не съществува.

„Премиер“, „Германия“, „Танго“, „38“ и „Карденал“ са сред реномираните марки. Едни от най-значимите аржентински бандонеонисти са Анибал Троило, Астор Пиацола, Едуардо Аролас, Педро Мафия, Педро Лауренс, Сириако Ортис, Освалдо Фреседо, Роберто ди Филипо, Хосе Либертея, Леополдо Федерико, Дино Салуци.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране