Бане Андреев Ронков, наричан Ронката, т.е. трохата на местен диалект (на македонска литературна норма: Бане Андреев – Ронката), е югославски комунистически партизанин и политик.

Бане Андреев
югославски партизанин и политик

Роден
Починал
Пълномощно на Андреев от АСНОМ, 29 декември 1944 г.

БиографияРедактиране

Бане Андреев е роден на 12 август 1905 година във Велес, тогава в Османската империя. През 1922 година се присъединява към Съюза на комунистическата младеж на Югославия, а от 1923 година е член на ЮКП. На следващата година става член на местния комитет на ЮКП във Велес, на покрайненския комитет на СКМЮ за Вардарска бановина и като такъв взима е делегиран на Покрайненска конференция на същата организация. От 1926 година е вече член на ЦК на СКМЮ.

Следва в Белградския университет, следен е от местната полиция заради активността си и през януари 1929 година е затворен и осъден на 15 години затвор по закона „за защита на държавата“. Излежава присъдата си в Сремска Митровица и Лепоглава до юли 1941 година, когато с голяма група комунисти успешно бяга от затвора. Между септември 1941 година и май 1942 година е политически секретар на Покрайненския комитет на ЮКП, като следва линията на ЦК на БКП[1]. Тогава Андреев е арестуван от българската полиция.[2] В резултат започва фракционистка борба между двата лагера. Вера Ацева и Борко Темелковски са отстранени като „фракционисти“, а Цветко Узуновски създава временен областен комитет, който с помощта на Кузман Йосифовски и Темелковски се опитва да вземе надмощие[3]. По късно Андреев е освободен, като през пролетта на 1943 година е избран за член на ЦК на новооснованата МКП. През същата година отново е арестуван от българската полиция в Битоля и е интерниран в село Шияково, Северна България. През 1944 година е избран за член и политически комисар на главния щаб на НОВ, за делегат на АСНОМ, за член на АВНОЮ и за член на Уставотворното събрание.

На 27 септември 1944 г. в България пристига делегация на Македонската комунистическа партия в състав Бане Андреев, Светозар Вукманович-Темпо, Михайло Апостолски и Лазар Колишевски, която провежда разговори с Александър Мартулков, Петър Шанданов, Петър Трайков, Туше Делииванов, Кръстьо Гермов с идеята за завръщане на всички македонци от емиграция, както и за евентуално присъединяване на Пиринска Македония към страната[4]. След формирането на СФР Югославия Андреев е избран за министър на минното дело на Югославия в периода 3 март 1945 до 2 февруари 1946, отново е министър на минното дело и във второто правителство на Тито в периода 2 февруари 1946 – 1 април 1949 г.[5] От 1 април 1949 до 27 април 1950 е министър на водното стопанство.

На Петия конгрес на ЮКП от 1948 година е избран за кандидат член на ЦК на ЮКП, но след разрива между Тито и Сталин е изключен от партията поради просъветските си възгледи. По-късно повторно е приет в СКЮ (името на ЮКП от 1952 година) и работи в Института за икономически изследвания на Сърбия до пенсионирането си. Умира на 5 ноември 1980 година в Белград[6].

През 1939 година Кочо Рацин посвещава стихотворението си „Татунчо“ от стихосбирката „Бели мугри“ на Бане Андреев[7].

БележкиРедактиране

  1. „Oslobodilački rat naroda Jugoslavije 1941-1945, prva knjiga, Beograd, 1957, стр. 221“, архив на оригинала от 1 май 2013, https://web.archive.org/web/20130501173440/http://znaci.net/00001/151_3.pdf, посетен 1 май 2013 
  2. Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0-8108-6295-6, p. 14.
  3. Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941-1944
  4. Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.
  5. „The Crime Communism Governments of Yugoslavia 1945-1992“, архив на оригинала от 8 април 2014, https://web.archive.org/web/20140408233712/http://www.aukcija24.com/vise-info/tito.cfm, посетен 8 април 2014 
  6. „Сто годинини од раѓањето на Бане Андреев Ронката одлежал 13,5 години затвор за Македонија“, в. „Утрински весник“, Бр. 1919, 16 октомври 2006 г.[неработеща препратка]
  7. Конески, Блаже, „За Кочо Рацин: есеи, беседи, прилози“, „Култура“, Скопие, 1994, стр.80