Бане Андреев Ронков, наричан Ронката, т.е. трохата на местен диалект (на македонска литературна норма: Бане Андреев – Ронката), е югославски комунистически партизанин и политик.

Бане Андреев
югославски партизанин и политик

Роден
Починал
Пълномощно на Андреев от АСНОМ, 29 декември 1944 г.

БиографияРедактиране

Бане Андреев е роден на 12 август 1905 година във Велес, тогава в Османската империя. През 1922 година се присъединява към Съюза на комунистическата младеж на Югославия, а от 1923 година е член на ЮКП. На следващата година става член на местния комитет на ЮКП във Велес, на покрайненския комитет на СКМЮ за Вардарска бановина и като такъв взима е делегиран на Покрайненска конференция на същата организация. От 1926 година е вече член на ЦК на СКМЮ.

Следва в Белградския университет, следен е от местната полиция заради активността си и през януари 1929 година е затворен и осъден на 15 години затвор по закона „за защита на държавата“. Излежава присъдата си в Сремска Митровица и Лепоглава до юли 1941 година, когато с голяма група комунисти успешно бяга от затвора. Между септември 1941 година и май 1942 година е политически секретар на Покрайненския комитет на ЮКП, като следва линията на ЦК на БКП[1]. В писмо до ЦК на ЮКП признава, че особено в Скопие месеци наред са претърпявани непрекъснати провали, повечето от местните комунисти се държат "предателски" и "провокаторски", почти всички дезертьори от местните партизани са арестувани, държат се "срамно" и въобще не са успели, оценявайки изпращането им като голяма грешка. Населението пък не е поддържало партизаните и дори ги е предавало, в Македония провалите са ежедневни, ширещи се по старите връзки, като са губени и членове от местните комитети, като примерно в Прилеп по време на четирсетте дни действие на Борка Талески се сменят четири местни комитета, като скоро след началото на дейността на всеки следващ той е бил унищожаван от правоохранителните органи. Тогава Андреев е арестуван от българската полиция.[2] В резултат започва фракционистка борба между двата лагера. Вера Ацева и Борко Темелковски са отстранени като „фракционисти“, а Цветко Узуновски създава временен областен комитет, който с помощта на Кузман Йосифовски и Темелковски се опитва да вземе надмощие[3]. По късно Андреев е освободен, като през пролетта на 1943 година е избран за член на ЦК на новооснованата МКП. През същата година отново е арестуван от българската полиция в Битоля и е интерниран в село Шияково, Северна България. През 1944 година е избран за член и политически комисар на главния щаб на НОВ, за делегат на АСНОМ, за член на АВНОЮ и за член на Уставотворното събрание.

На 27 септември 1944 година в България пристига делегация на Македонската комунистическа партия в състав Бане Андреев, Светозар Вукманович-Темпо, Михайло Апостолски и Лазар Колишевски, която провежда разговори с Александър Мартулков, Петър Шанданов, Петър Трайков, Туше Делииванов, Кръстьо Гермов с идеята за завръщане на всички македонци от емиграция, както и за евентуално присъединяване на Пиринска Македония към страната[4]. След формирането на СФР Югославия Андреев е избран за министър на минното дело на Югославия в периода 3 март 1945 до 2 февруари 1946, отново е министър на минното дело и във второто правителство на Тито в периода 2 февруари 1946 – 1 април 1949 г.[5] От 1 април 1949 до 27 април 1950 е министър на водното стопанство.

На Петия конгрес на ЮКП от 1948 година е избран за кандидат член на Централния комитет на Югославската комунистическа партия, но след разрива между Тито и Сталин е изключен от партията поради просъветските си възгледи. По-късно повторно е приет в Съюза на комунистите на Югославия (името на ЮКП от 1952 година) и работи в Института за икономически изследвания на Сърбия до пенсионирането си. През 1955 година в статията на „Югославската енциклопедия“ за него пише, че според него македонския народ е вярвал в освободителната роля на България, македонците не са искали да се борят против българските войници и че трябва да се отзовават на мобилизацията, извършвана от българските власти.[6]

Умира на 5 ноември 1980 година в Белград[7].

През 1939 година Кочо Рацин посвещава стихотворението си „Татунчо“ от стихосбирката „Бели мугри“ на Бане Андреев.[8]

БележкиРедактиране

  1. „Oslobodilački rat naroda Jugoslavije 1941-1945, prva knjiga, Beograd, 1957, стр. 221“, архив на оригинала от 1 май 2013, https://web.archive.org/web/20130501173440/http://znaci.net/00001/151_3.pdf, посетен 1 май 2013 
  2. Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0-8108-6295-6, p. 14.
  3. Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941-1944
  4. Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.
  5. „The Crime Communism Governments of Yugoslavia 1945-1992“, архив на оригинала от 8 април 2014, https://web.archive.org/web/20140408233712/http://www.aukcija24.com/vise-info/tito.cfm, посетен 8 април 2014 
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 195.
  7. „Сто годинини од раѓањето на Бане Андреев Ронката одлежал 13,5 години затвор за Македонија“, в. „Утрински весник“, Бр. 1919, 16 октомври 2006 г.[неработеща препратка]
  8. Конески, Блаже, „За Кочо Рацин: есеи, беседи, прилози“, „Култура“, Скопие, 1994, стр.80