Баниска

селище в България

Ба̀ниска е село в Северна България, община Две могили, област Русе.

Баниска
Общи данни
Население 1132 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33.945 km²
Надм. височина 165 m
Пощ. код 7167
Тел. код 08147
МПС код Р
ЕКАТТЕ 2587
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Две могили
Божидар Борисов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Баниска
Ангелина Начева
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Баниска се намира в източната част на Дунавската равнина, около 15 km на юг от общинския център град Две могили, 44 km на юг-югозапад от областния център град Русе, 30 km на запад-северозапад от град Попово и 13 km на изток от град Бяла. Разположено е в плодородната долина на течащата югоизточно и източно покрай него река Баниски Лом, която е най-важният водоизточник на селото.

Надморската височина по приблизително 3-километровото течение на реката покрай селото намалява от около 130 m до около 124 – 125 m, т.е. наклонът е около 0,2%. Земите откъм десния бряг са ниски и заливни, поради което след голямото наводнение от 1924 г. 20 – 30 семейства напускат дворовете си и там, и в ниските места покрай левия бряг на реката и се преселват на по-високи места. Надморската височина нараства на запад от реката – до около 160 m в северозападния край на селото и до около 180 – 190 m – в югозападния му край. При сградата на кметството тя е около 130 m.

Общински път свързва Баниска на запад през град Борово с първокласния Републикански път I-5 (съвпадащ с Европейски път Е85) и на север по него – с Русе, и на югоизток през селата Могилино, Цар Асен и Водица – с второкласния Републикански път II-51. Селото е свързано чрез общински пътища и с всички околни села пряко, с изключение на пътя до Копривец, който е без настилка (черен път).

Населението на село Баниска[1], наброявало 2345 души към 1946 г., намалява до 915 към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1105 лица, за 528 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 144 – към „турска“, за 371 – към ромска, за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.[2]

ИсторияРедактиране

Селото с име Ба̀ниско е преименувано на Ба̀ниска без административен акт след 1892 г.[3]

Източно от Баниска се намира голяма селищна могила от халколита. На около 3 km южно от селото, върху хълм с триъгълна форма има останки от голяма антична крепост, а на километър североизточно от селото, в местността Юртлука – от зидове на къщи (юрти). В местността „Канарата“ са открити хидротехнически съоръжения, крепостна стена, занаятчийски работилници, следи от църковен зид, основи, вероятно от мелница, и други. В местността „Балабандере“ е открита колективна находка от 134 византийски медни монети.[4]

Баниска е старо селище, възникнало вероятно през римската епоха. Променя няколко пъти мястото си. Времето на заселването на последното му място не е окончателно установено. С името Баниска се споменава за пръв път в турски регистър от 1430 г. Населението е смесено. След Освобождението се заселват българи и от старопланински селища – от Еленско, Габровско, Троянско и Търновско. През 1918 г. жените от Баниска вдигат бунт за наказване на виновниците за националната катастрофа.[4]

Българско училище в селото за пръв път е открито през 1874 г. За учител е назначен даскал Панайот Стоянов от село Арбанаси, Великотърновско, който едновременно е и бакалин[5]. В периода на Освобождението, през 1877 г. в състава на населението на селото настъпват промени. Черкези, татари и някои турски първенци заминават с отстъпващата турска войска към Разград.

Основният поминък на населението през целия капиталистически период до 9 септември 1944 г. остава земеделието. Градинарството в Баниска е гурбетчийски поминък на част от банисчани. Обработването на земята става с дървено рало и железен лемеж, затова и добивите от единица обработваема площ са ниски. За основна теглителна сила при оранта се използват волове, биволи и отчасти коне. Първата вършачка[6] е закупена през 1914 година от Пенчо Узунганев за 200 наполеона – 4000 лева по тогавашен курс. Населението живее в едноетажни или двуетажни къщи. Около 1934 г. влиза в изпълнение планът за улична регулация на селото. Голяма част от съществуващите улици се разширяват.

На 27 април 1950 г. е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Вълко Червенков“ – с. Баниска, Русенско[7]. Събрани са около 1200 дка земя, колкото е тогавашния минимум за образуване на ТКЗС. През периода 1955 – 1958 година стопанството постепенно се стабилизира. Изготвен е производствен план за по-нататъшното му развитие. През 1970 година започва окрупняване на ТКЗС, а същата есен се създава АПК. Бившето ТКЗС, състоящо се от селата Баниска, Помен и Могилино се обединява с Бъзовец и Чилнов с център Баниска. Според данните за документите, съхранявани в Държавен архив Русе за периода 1990 – 1995 г., от 1990 г. стопанството в Баниска съществува като Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Заря“ – с. Баниска, Русенско (1990 – 1995)[8]. Последните съхранявани документи на/за стопанството са от 1995 г., въз основа на което може да се предположи, че през 1995 г. то е ликвидирано.

Обществени институцииРедактиране

Село Баниска към 2019 г. е център на кметство Баниска.[9][10]

В село Баниска към 2019 г. има:

Редовни събитияРедактиране

Всяка година има събор в последната събота и неделя на месец октомври.

ЛитератураРедактиране

“Баниска – минало и настояще", Ангел Нейков, Асен Караиванов, Венета Иванова, Венета Илиева, Дафинка Захариева, Дончо Досев, Иван Иванов, Искра Цанева, Йордан Видинлиев, Марийка Чавдарова, Митка Ненова, Петко Нейков 2005.

Източници и бележкиРедактиране

  1. Справка за населението на с. Баниска, общ. Две могили, обл. Русе
  2. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Баниска
  3. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 31.
  4. а б Енциклопедия „България“, том 1, стр. 206, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  5. Търговец, продавач на дребно на стока за домакински нужди, предимно хранителни продукти. Речник на българския език, бакалин, бакалия
  6. Машина за отделяне зърното от класовете на житни растения.
  7. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 457, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Вълко Червенков“ – с. Баниска, Русенско, 1950 – 1995, Промени в наименованието на фондообразувателя
  8. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 457, Промени в наименованието на фондообразувателя, Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Заря“ – с. Баниска, Русенско (1990 – 1995)
  9. Справка за събитията за кметство Баниска, общ. Две могили
  10. Кметство Баниска, община Две могили
  11. Детайлна информация за читалище „Никола Йонков Вапцаров 1914“, село Баниска
  12. Информационна карта за 2016 г., читалище „Никола Йонков Вапцаров 1914“, село Баниска
  13. Основно училище „Христо Ботев“, село Баниска
  14. Откриха обновената детска градина в село Баниска
  15. Национален регистър на храмовете в Република България, Баниска
  16. Български пощи, Пощенски станции, област Русе, 7167 Баниска