Отваря главното меню

Баница (дем Лерин)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Баница (на гръцки: Βεύη, Веви, до 1926 година Μπάνιτσα, Баница[2]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 688 жители (2001).

Баница
Βεύη
— село —
Центърът на Баница (2008 г.)
Центърът на Баница (2008 г.)
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 871 m
Население 688 души (2001)
Покровител Георги Победоносец[1]
Пощенски код 530 74
Телефонен код 23850
Баница в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 23 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Битката при Баница в която загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. „Илюстрейтед Лондон Нюз“, 16 май 1903 г.

Баница е едно от най-старите села в Леринско. В района на Баница са открити мраморно торсо от римския период и римски надгробни стели от ΙΙ – ΙΙΙ век.[3] Гробищната църква „Свети Николай“ в селото е построена и изписана в 1460 година.[4] Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Баница.[5] В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Баниче с 132 джизие ханета (домакинства)[6].

В края на XVIII век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииБаньци като българско село.[7] В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в „Пътуване от Белград до Солун“, пише за Баница: „Баница, село със 130 български къщи.“ [8] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Банчи (Bantchi), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Баница (Banitza) е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.[10]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Баница:

На север от тук [от Кирли дервент] на половин час разстояние, на равно планинско място е разположено село Баница с 50 български къщи, от които се взимат 7250 пиастри данък и 2850 пиастри инание-аскерие. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Тук има един хан и два магазина. През селото минава пътят от Битоля за Солун. Тук има телеграфна и пощенска станция.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баница има 1650 жители българи.[12] Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2000 българи екзархисти и функционират две български училища – основно и прогимназиално.[13]

Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на XIX век от Георги Попхристов и Даме Груев. През 1903 година край селото загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. През юли 1905 година селото е нападнато от голяма андартска чета. Едновременно срещу тях огън откриват местната селска чета на ВМОРО и пристигналата турска войска. След като андартите са разбити и се разбягват, турският аскер влиза в селото и арестува и убива няколко души българи[14].

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В ГърцияРедактиране

 
Църквата „Свети Георги“ в Баница, която съществува и до днес
 
Придвижване на българска артилерия край село Баница по време на Първата световна война

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година Баница е преименувано на Веви.[16] В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.

На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на „доказаните българи“ първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях – Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“. В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с „българомислещите“.

Втората световна и Гражданската войнаРедактиране

 
Френско-сръбски лагер при Баница през Първата световна война
 
Селяни от Баница и съглашенски войници на чешмата през Първата световна война

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че „са българи и не желаят друга власт, освен българска“. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

В село Баница са арестувани и жестоко бити от гърците със съдействието на германците 34 души, един осъден на смърт и присъдата изпълнена. Две къщи изгорели.[17].

Баничани участват активно и в създадените от Централния българомакедонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.

След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в Охрана от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.[18]

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:

Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[19]

В 1945 година в Баница има 2680 българофони, от които 1900 с „негръцко национално съзнание“, 280 с „гръцко“ и 500 с „неустановено национално съзнание“.

В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания.

След войнитеРедактиране

 
Старото училище в Баница.

През 60-те години голяма част от жителите му емигрират – към Германия, Австралия и Канада. Масовата емиграция продължава до 70-те години на XX век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6500 баничани и техни потомци, в Австралия – 2500, в Северна Македония 2000.

В планината над Баница е разположен рудникът Веви, който е открит през 1980-те. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[20]

В селото има няколко църкви – „Свети Георги“ (1910), „Свети Атанасий“, „Свети Пророк Илия“ (1918), „Свети Димитър“ и гробищната „Свети Николай“ (XVI век). Съборът му е на Гергьовден. В селото има силогос „Баница“, спортен клуб „Македоникос“ и фолклорна асоциация.[21]

ПреброяванияРедактиране

 
Лигнитните мини южно от селото.
  • 1913 – 1617 жители
  • 1920 – 1653 жители (524 семейства)
  • 1928 – 1995 жители
  • 1940 – 2245 жители
  • 1951 – 2062 жители
  • 1961 – 2105 жители
  • 1971 – 1049 жители
  • 1981 – 806 жители
  • 1991 – 753 жители
  • 2001 – 688 жители
  • 2011 – 670 жители

ЛичностиРедактиране

 
Паметник на убития от Васил Чекаларов гръцки андарт Донос Холерис
 
Дейците на ВМОК Ламбо Комитов от Айдън и Коста Гъсков Звездара от Баница, четник при Христо Саракинов
 
Четниците на Георги Папанчев Дине Неделков и Трайко Янев от Баница
 
Паметник от 1911 на Баничкото спомогателно дружество „Надежда“, Торонто
 
Надгробен камък на Дафо Джогоманов от Баница в Торонто
 
Наце Катин
Родени в Баница
  •   Александрос Холерис (Αλέξανδρος Χολέρης), гръцки андартски деец от втори клас, син на Трифон Холерис[22]
  •   Алексо Джорлев (Алеко, ? – 1915), български революционер, войвода на чета в Македоно-одринското опълчение
  •   Атанас Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[23]
  •   Борис Ванов (1932 – 2006), американски телевизионен и филмов продуцент
  •   Боро Пейчинов (1942 – ), карикатурист и аниматор от Северна Македония
  •   Вангел Апчев, гръцки комунист[24]
  •   Вангел Койчев (1910-1953), гръцки комунистически деец
  •   Вангел Търпанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен в Междусъюзническата война[25]
  •   Васил Анев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия[26]
  •   Геле Алушев (? – 1905), български революционер
  •   Георги А. Баджев (Баджов), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[27]
  •   Георги Тодев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[28]
  •   Георги Янчев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 прилепска дружина[29]
  •   Дзоле Стойчев (Дзоле Гергев, Атеш паша) (1867 – 1909), български революционер
  •   Диме Топалов (Димо), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[30]
  •   Димитър Великин (1908-1997), гръцки комунистически деец
  •   Димитър Чоков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[31]
  •     Дине Гогов (1888 – 1958), български революционер и емигрантски деец
  •   Дине Попалов (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[32]
  •   Дине Попанов (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година при Румена бука[33]
  •   Донос Холерис (? – 1913), гръцки революционер
  •   Иван Мицев (Мицов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 и 7 ноември 1912 година, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен и освободен на 9 март 1914 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[34]
  •   Илия Гъсков (Ильо), български революционер от ВМОРО
  •   Илия Италиянчето, български революционер
  •   Илия Лерински (1884 – 1934), български революционер
  •   Иван Н. Наумов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[35]
  •   Илия П. Минков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[36]
  •   Кики Мангова-Понявич (1940 – ), юрист и икономист от Северна Македония
  •   Коле Мангов (1940 – ), поет и публицист от Северна Македония
  •   Коста Иванов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето[37]
  •   Костадин Кочев (Κωνσταντίνος Κωτσόπουλος), гръцки андартски деец от четвърти клас, син на убития Киряк Кочев, за отмъщение убива бащата на Леко Джорлев Гиче, бяга в Канада където заедно с Е. Трайко, П. Ницопулос (брат му), Й. Каравитис и С. Еригориу развиват пропагандна борба с българите[22]
  •   Костадин Кръстев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота[38]
  •   Костадин Трифонов (8 януари 1871 – ?), в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,[39] македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6 охридска дружина[40]
  •   Кочо Робев (1915 – 1944), гръцки комунист[41]
  •   Кръсто Димитров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина[42]
  •   Лазар Бошев (Хаджибошев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
  •   Мице Тимев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов[44]
  •   Мицо Куртов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[45]
  •   Мичо Неделков (1917 – 1948), гръцки комунист[46]
  •   Наце Дзоле Катин - Бабунски (1872 - 7 март 1908), български революционер, загинал в Пополжани
  •   Нацо Кочев (? – 1908), български революционер
  •   Наум Абов (1930 – 2016), активист и шахматист на Северна Македония
  •   Ник Ванов (1929 – 1991), американски телевизионен и филмов продуцент
  •   Никола Неделков, деец на ВМОРО, убит от младотурците в 1911 година[47]
  •   Руси Трифонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[48]
  •   Пандил Кочев (Παντελής Νιτσόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас, син на Киряк Кочев (Κυριάκου Κωτσόπουλου), убит от Леко Джорлев преди 1903 година, по-късно Панделис е заловен от Дзоле Гергев, но успява да избяга, участва в Балканските войни[22]
  •   Павле Павлов – Димко (? – 1944), гръцки комунист[49]
  •   Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос), гръцки андартски деец
  •       Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос, 1910 – 1976), гръцки комунистически деец
  •   Стефан Апостолов (1872 или 1876 – 1937), деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец
  •   Стойче Д. Алушев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[50]
  •   Стойчо Петров, македоно-одрински опълченец, щаб и 1 рота на 8 костурска дружина[51]
  •   Стоян Апчевски (1936 – ), художник от Северна Македония
  •   Типе Гелев Ничов, войвода на банишката чета на ВМОРО в 1902 – 1903 година[52]
  •   Том Пецинис (р.1935), австралийски и македонски писател
  •   Трифон Холерис Дуцис (Τρύφων Χολέρης ή Ντούτσης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Ставро Кочев, като предотвратяват изгарянето на църквата „Св. Ана“ от четата на Дзоле Стойчев, който по-късно през 1907 година ги убива в центъра на селото[22]
  •   Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[53]
Починали в Баница
  •   Ангел Симеонов Симеонов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[54]
  •   Антон Мицков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Полог[55]
  •   Васил Попов (1877 – 1903), български революционер
  •   Георги Папанчев (1870 – 1903), български революционер
  •   Евстрати Дачев (1875 – 1903), български революционер
  •   Еленко Живков Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[56]
  •   Зиси Дульо (? – 1908), гръцки андартски капитан[57]
  •   Иван Делчев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Чирпан[55]
  •   Мицко Ганев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Жервени или Жерви[55]
  •   Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер от Чеган[55]
  •   Силян Пардов (1857 – 1903), български революционер
  •   Стоян Трайчев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Пътеле[55]
  •   Тальо Филипов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Будимирци[55]
  •   Теофан Киприянов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Брод[55]
  •   Тодор Куртев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Сливница[55]
  •   Трайко Николов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[55]
  •   Филип Коцев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Лесковец[55]
  •   Христо Колев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Попадия[55]
  •   Христо Тоньов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Горно Върбени[55]
  •   Цветко Мицков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[55]
Други

Външни препраткиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Στέργιου Αθ. Τριανταφυλλίδη, Ιστορικά Βεύης (Νομού Φλωρίνης) κατά τον Μακεδονικόν Αγώνα. Φλώρινα, 1958. 8ον, σ. 54 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάνιτσα -- Βεύη
  3. Archaeological_and_Byzantine Museum of Florina
  4. Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 252.
  5. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 233. ISBN 2283604524.
  6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  7. Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  8. J.G.v Hahn „Reise von Belgrad nach Salonik“, Wien 1861, 121.
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  10. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82 – 83.
  11. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.155.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  13. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, p.176-177.
  14. Илюстрация Илинден, бр.103, стр.7-8.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827-828.
  16. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  17. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
  18. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. „Фос“, 31 март, Дописка от Суровичево
  20. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  21. Официален сайт на Дем Вощарани.
  22. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166-167. (на гръцки)
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 147.
  24. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 738.
  26. Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 26.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.75.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 705.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.720. Вероятно Диме Топалов, Дине Попанов и Дине Попалов са едно и също лице.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 799.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 573.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 574.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 463.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 484.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 441.
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 287.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
  39. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 734.
  41. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 221.
  43. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.100.
  44. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 703.
  45. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 395.
  46. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  47. Дебърски глас, година 2, брой 42, 1 май 1911, стр. 4.
  48. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 734.
  49. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  50. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  51. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 565.
  52. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 120.
  53. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230.
  54. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 158, л. 1, 1а
  55. а б в г д е ж з и к л м н Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.6
  56. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2
  57. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ