Баница (дем Лерин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
Бàница (на гръцки: Βεύη, Веви, до 1926 година Μπάνιτσα, Баница[2]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
Баница Βεύη | |
— село — | |
Старото училище в Баница, построено в 1919 – 1924 г. | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Лерин |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 871 m |
Население | 498 души (2021 г.) |
Демоним | Баничѐни |
Покровител | Георги Победоносец[1] |
Пощенски код | 530 74 |
Телефонен код | 23850 |
Баница в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено на 23 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля.
Етимология на името
редактиранеИмето на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеБаница е едно от най-старите села в Леринско. В района на Баница са открити мраморно торсо от римския период и римски надгробни стели от ΙΙ – ΙΙΙ век.[4] Гробищната църква „Свети Николай“ в селото е построена и изписана в 1460 година.[5] Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Баница.[6] В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Баниче със 132 джизие ханета (домакинства).[7]
В края на XVIII век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Баньци като българско село.[8] В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в „Пътуване от Белград до Солун“, пише за Баница: „Баница, село със 130 български къщи.“[9] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Банчи (Bantchi), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Баница (Banitza) е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.[11]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Баница:
„ | На север от тук [от Кирли дервент] на половин час разстояние, на равно планинско място е разположено село Баница с 50 български къщи, от които се взимат 7250 пиастри данък и 2850 пиастри инание-аскерие. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Тук има един хан и два магазина. През селото минава пътят от Битоля за Солун. Тук има телеграфна и пощенска станция.[12] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баница има 1650 жители българи.[13]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Баница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 265 къщи.[14]
Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2000 българи екзархисти и функционират две български училища – основно и прогимназиално.[15]
Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на XIX век от Георги Попхристов и Даме Груев. През 1903 година край селото загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. През юли 1905 година селото е нападнато от голяма андартска чета. Едновременно срещу тях огън откриват местната селска чета на ВМОРО и пристигналата турска войска. След като андартите са разбити и се разбягват, турският аскер влиза в селото и арестува и убива няколко души българи.[16]
При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]
През 1911 година емигранти от селото основават Баничкото спомагателно дружество „Надежда“ в Торонто, Канада (на английски: Banitza Benevolent Society).[18]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баница има 400 къщи славяни християни.[19] Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година Баница е преименувано на Веви.[20] В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.
На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на „доказаните българи“ първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях – Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“. В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с „българомислещите“.
Втората световна и Гражданската война
редактиранеСлед разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че „са българи и не желаят друга власт, освен българска“. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
„ | В село Баница са арестувани и жестоко бити от гърците със съдействието на германците 34 души, един осъден на смърт и присъдата изпълнена. Две къщи изгорели.[21] | “ |
Баничани участват активно и в създадените от Централния българомакедонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.
След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в Охрана от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.[22]
В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:
„ | Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[23] | “ |
В 1945 година в Баница има 2680 българофони, от които 1900 с „негръцко национално съзнание“, 280 с „гръцко“ и 500 с „неустановено национално съзнание“.
В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания.
След войните
редактиранеПрез 60-те години голяма част от жителите му емигрират – към Германия, Австралия и Канада. Масовата емиграция продължава до 70-те години на XX век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6500 баничани и техни потомци, в Австралия – 2500, в Северна Македония 2000.
В планината над Баница е разположен рудникът Веви, който е открит през 1980-те. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[24]
В селото има няколко църкви – „Свети Георги“ (1910), „Свети Атанасий“, „Свети Пророк Илия“ (1918), „Свети Димитър“ и гробищната „Свети Николай“ (XVI век). Съборът му е на Гергьовден. В селото има силогос „Баница“, спортен клуб „Македоникос“ и фолклорна асоциация.[25]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Големи дол[26] | Γκολέμι Ντόλ | Химарос | Χείμμαρος[27] | връх в Радош на ЮЗ от Баница (851,6 m)[26] |
Дервент[26] | Ντέρβεν | Дриадес | Δρυάδες[27] | местност в Радош на ЮЗ от Баница[26] |
Река | Ρέκα | Потами | Ποτάμι[27] | |
Смалич[26] | Σμάλιτς | Хамодендра | Χαμόδενδρα[27] | местност в Радош на ЮЗ от Баница[26] |
Байрако[26] | Μπαϊράκο | Лаварон | Λάβαρον[27] | връх в Радош на ЮЗ от Баница (1009 m)[26] |
Нерейци[26][28] | Νερέϊτσι | Потистрес | Ποτίστρες[27] | местност[26] и връх в Радош на ЮЗ от Баница (744 m)[28] |
Бейч[26] | Μπέϊτς | Коцопулу | Κωτσοπούλου[27] | възвишение на СИ от Баница[26] |
Големо клепало[26] | Γκολέμο Κλέπαλο | Ипологаху Холери[27] | Υπολοχαγού Χολέρη | връх на И от Баница (997,5 m)[26] |
Преброявания
редактиране- 1913 – 1617 жители
- 1920 – 1653 жители (524 семейства)
- 1928 – 1995 жители
- 1940 – 2245 жители
- 1951 – 2062 жители
- 1961 – 2105 жители
- 1971 – 1049 жители
- 1981 – 806 жители
- 1991 – 753 жители
- 2001 – 688 жители
- 2011 – 663 жители
Личности
редактиранеВ Баница са родени редица видни български дейци, сред които най-известни са българските революционери Алексо Джорлев (1878 - 1914), Дзоле Стойчев (1867 - 1909), Илия Которкин (1884 - 1934). От Баница са и гъркоманските дейци Доно Холеров (80-те години на XIX век - 1913) и Ставро Кочев (70-те години на XIX век - ?), както и комунистическият деец и активист на славяномакедонските структури в Гърция Ставро Кочев (1910 - 1976).
Външни препратки
редактиранеЛитература
редактиране- Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/kj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116
- Στέργιου Αθ. Τριανταφυλλίδη, Ιστορικά Βεύης (Νομού Φλωρίνης) κατά τον Μακεδονικόν Αγώνα. Φλώρινα, 1958. 8ον, σ. 54 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Бележки
редактиране- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
- ↑ Archaeological_and_Byzantine Museum of Florina, архив на оригинала от 30 април 2009, https://web.archive.org/web/20090430122306/http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Archaeological_and_Byzantine/Arx_Florinas.html, посетен на 13 ноември 2008
- ↑ Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 252., архив на оригинала от 29 април 2014, https://web.archive.org/web/20140429171428/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf, посетен на 19 декември 2017
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 233. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ J.G.v Hahn „Reise von Belgrad nach Salonik“, Wien 1861, 121.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 155. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Бъндевъ, Найденъ Минчевъ. Андартитѣ въ с. Горничево (Изправление на невѣрни съобщения) // Илюстрация Илиндень XI (3 (103). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1939. с. 7 - 8.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827-828.
- ↑ BANITZA by jing de leon - Issuu // issuu.com. Посетен на 5 април 2021.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ „Фос“, 31 март, Дописка от Суровичево
- ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ Официален сайт на Дем Вощарани[неработеща препратка].
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
- ↑ а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.