Банишора е квартал в северозападната част на София, район „Сердика“. Граничи с Владайска река и бул. „Сливница“ на юг, бул. „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Скопие“ на север, бул. „Христо Ботев“ на изток и ул. „Габрово“ на запад. До Банишора са разположени Централна гара и Централна автогара. Името на квартала вероятно е от български произход от времето преди османското владичество.[1]

Банишора
— квартал —
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия
Население10 628 души (2013 г.)
КметТодор Кръстев
Пощенски код1233

В Банишора се намира църквата „Св. Андрей Първозвани“, построена през 1926 г. в чест на българските опълченци.[2] Сред по-значимите обществени сгради на територията на квартала са Централния софийски затвор, 5-а многопрофилна болница за активно лечение и депо „Надежда“ на тролейбусния транспорт в София.

В квартала преобладава високоетажното строителство – монолитно, ЕПК и едропанелно (от серии Бс-VIII-Сф и Бс-69-Сф).

ИсторияРедактиране

Едно от най-ранните сведения за Банишора е от 1550 г. в бележките на пътешественик, в които се споменава мост с име Bagnasol. Името „Банишор“ се среща и в османски документи от XVI в. През XVII в. районът е известен с лозята си, съществували до втората половина на XIX в.[1]

През 1871 година Феликс Каниц проследява остатъците от най-външната стена на София и оставя неголяма, но ценна скица, поместена в книгата на проф. Г. И. Кацаров „Принос към старата история на София“.[1] На нея е отбелязан Банишор баир, с ъгловата кула Яуди табия. Около 1910 година стените на Яуди табия или Банишор табия се виждали чак до улица „Охрид“. Това укрепление е построено върху още по-стари основи – древна градска зона с ъглови кули.

Името е възможно да означава бавно течаща вода, или по-точно – баня с бавно течащ извор. Крепостното заграждане е разрушавано няколко пъти. Заедно с това то е доизграждано многократно. Какъвто и да е произходът на името, сигурно е, че населението на махалата е изпълнявало задълженията на военизирани средечани. „Яуди“, или „Банишор табия“ имала не само стратегическа, а и стопанска функция. „Банишор табия“ била на разпоредбите на специален местен дервенджия. При вест за пристигане на пътници, той бил задължен да съобщи това, от което се възползвали местните търговци. Те незабавно обграждали пътя и предлагали стоките си.

Едно от най-ранните сведения за „Банишора" е от XVI век. Данни оставя и пътешественикът Катрин Цен, като съобщава, че минал по мост през града, наречен „Bacrnasol" т.е. „Банишора", Банишорският мост. Проф. Иширков изказа мнение, че става дума за известния „Сандъкли кюпрю“, днешния „Лъвов мост“. След като тук e „Bagnasol“, т.е. „мост, поддържан от Банишора", или „охраняван от Банишора“, то махалата е имала и привилегии – в замяна на задълженията за опазване на моста.

Като „Банишор махала“ името е изписано в Боянския царски поменик. Даренията на банишорци, свързани с поменика доказват, че те държат и подпомагат огнищата на българщината, а и изписват църкви и манастири. През 1576 година от осем джелепкешани от махалата Банишор се изисква данък от 340 овце. След тях са чехларите Марко Узун, Неделко, Бой – кръчмар и чехлар и чехлар Петре.[3]

Заради този подвижен панаир понякога оттук предпочитали да преминават и ордите на империята, завръщащи се или заминаващи за военни действия. В миней от софийската църква „Св. Спас“ поп Стойко абаджия е записал: „1784. Месец голия, 27 ден – на Банишора оръдия имаше, чадъри много на пашата, на еничарите и на спахиите?“. И този поп Стойко не се е занимавал само с църквата, ами е въртял и абаджилък – за да се препитава. По време на ордите търговците гледали да изпокрият стоката си, която често била отнасяна по най-безцеремонен начин.

Името „Банишора“, споменато и от Катрин Цен в лето 1550-о, е белег, че названието, което несъмнено е с чисто български произход, се е зародило преди падането под османска власт. За да доживее до наши дни.

През 1891 г. в квартала е построена Международната католическа болница „Княгиня Клементина“. Днес сградата се използва от Пета МБАЛ.

ТранспортРедактиране

 
Метростанция „Княгиня Мария Луиза“

Линиите на софийския градски транспорт, обслужващи Банишора, са:

  • Трамваи: 1, 3, 6, 7, 8, 11, 12;
  • Автобуси: 11, 60, 74, 77, 78,82 85, 86, 101, 213, 285, 305, 309, 310, 404 и 413;
  • Тролейбуси: 1, 5, 6 и 7

От 31 август 2012 г. кварталът се обслужва и от Метростанция „Княгиня Мария Луиза“ от Втория метродиаметър на Софийското метро

Здравни заведенияРедактиране

В квартала са разположени много здравни заведения:

  • II МБАЛ;
  • V МБАЛ;
  • Областен диспансер за онкологични заболявания;
  • ДКЦ 7;
  • Медицински център „Панацея“;
  • Многопрофилна транспортна болница;
  • Медицински център „Пентаграм 2012“ – разполага с офталмологични кабинети, акушеро-гинекологичен кабинет, клинична лаборатория. Извършват се и кардиологични консултации.

ОбразованиеРедактиране

УчилищаРедактиране

  • 14-о СОУ „Проф. доктор Асен Златаров“ (с над 100-годишна история)
  • 48-о ОУ „Йосиф Ковачев“ (с над 100-годишна история)

Детски градини и яслиРедактиране

  • ДГ №45 „Алиса“
  • ДГ №199 „Сарагоса“
  • ОДЗ №53 „Дядовата ръкавичка“
  • ДДГ „Слава“

Паркове и градиниРедактиране

В квартал Банишора се намират градина „Майчин дом“, а срещу нея – градина „Алжир“. В тях има детски площадки, въжени игрушки, фитнес площадка на открито.

На територията му се намира и градина „Охрид“ с площ от 7707 кв. м. В нея има детски площадки, игрище, фитнес площадка на открито, а също и „Баунишора“ – градинка за разходка на кучета.

Държавни и общински институцииРедактиране

В квартала се намират седалищата на редица институции и административни поделения:

  • Централен софийски затвор
  • Национален център по заразни и паразитни болести
  • Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ)
  • ДП „Фонд Затворно Дело“
  • Комплекс за социални услуги за деца и семейства
  • Национален център по трансфузионна хематология

Сгради – паметници на културатаРедактиране

В пределите на квартал Банишора се намира къщата, в която Райна Княгиня живее през последните 8 години от живота си – на ул. „Софроний Врачански“ № 119. През 2017 г. къщата получава статут на паметник на културата, но дългогодишната липса на грижи се отразява на състоянието ѝ. През 2020 г. Столичният общински съвет приема доклад за възстановяването на сградата в нейния автентичен вид. Ремонтът е на стойност 400 000 лева. и се предвижда след него сградата да се превърне в музей.[4]

ЛичностиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, БАН. Енциклопедия София. Книгоиздателска къща Труд, 2017. ISBN 978-954-8104-36-4. с. 96 – 97.
  2. Григорова, Дарина. Храм-паметникът „Св. Андрей Първозвани“ в София пази паметта на опълченците на България. // БНР. 30 ноември 2018. Посетен на 23 октомври 2021.
  3. Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 94.
  4. Даряват 400 000 лв. за възстановяването на къщата на Райна Княгиня в София. // stolica.bg. 22 юли 2019. Посетен на 23 октомври 2021.