Бано Кушев

български учител и революционер

Бано Михайлов (Мишев) Кушев е български просветен деец и революционер, легален деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Бано Кушев
български учител и революционер
Роден
1863 г.
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Бано Кушев в Общомедия

Биография

редактиране
 
Кушев (първи на първия ред, №7) с преподаватели от Солунската девическа гимназия.

Кушев е роден през 1863 година в град Велес[1] в семейството на търговеца Михаил Кушев. През 1886 година завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[2] Започва работа като български учител. Учителства в Сер, Солун, Воден, Тетово, Дедеагач и на други места.[3] В 1893/1894 година замества като директор на българските училища във Велес заминалия за България Никола Мискинов. Иван Крайничанец, преподавал във Велес при директорството на Кушев, го нарича „добър управител и добър другар на учителите“.[4] В 1897/1898 година преподава в Одрин.[5] По време на вълната от арести, последвали Солунските атентати от април 1903 година, Кушев, по това време главен учител във Велес, е арестуван и закаран в Скопие.[6] След края на учебната 1906-1907 година поради подозренията на властта за участието му в революционното движение е уволнен от страна на Екзархията като учител в Скопското девическо училище.[7] По-късно става училищен инспектор.[8]

Кушев влиза във ВМОРО и става неин легален деец във Велес. След Младотурската революция в 1908 година е учител в родния си град, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Велес.[9] На втория конгрес на организацията е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.[10] Противопоставя се на режима на младотурците. Убит е в 1910 година от турци във Велес по време на обезоръжителната акция.[11]

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[12] Кушев е брат на лекаря и революционер Петър Кушев и баща на войводата на ВМРО Илия Кушев, загинал в 1922 година, на четника Тодор Кушев, загинал в 1925 година и на архитекта и деец на ММТРО Михаил Кушев.

Външни препратки

редактиране
  • Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985.
  • „Три дни в Меглен“, кратък пътепис от Бано Кушев, публикуван във в. „Новини“, година II, брой 5, Цариград, 8 октомври 1891 г.

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Кушев
(около 1740 — 1855)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мицка
Весова
 
Михаил Кушев
(1812 — 1905)
 
 
 
 
 
Анастас Кушев
 
 
 
Кица
Хаджизафирова
 
Пано Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бано Кушев
(1873 — 1910)
 
Елена Владикоецова
(1875 — ?)
 
Петър Кушев
(1870 — 1939)
 
Георги Кушев
(1862 — 1901)
 
Страшимир Кушев
(1871 — 1959)
 
Никола Панов
 
Диме Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Кушев
(1896 — 1922)
 
Тодор Кушев
(1901 — 1925)
 
Михаил Кушев
(1905 — 1992)
 
 
 
  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 247.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
  4. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 26.
  5. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 50.
  6. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 186 - 187, 195, 209, 255.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 234.
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 134.
  9. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  10. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  11. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  12. ДАА, Фонд № 1897К, оп.1