Бано Кушев
Бано Михайлов (Мишев) Кушев е български просветен деец и революционер, легален деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Бано Кушев | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден |
1863 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 ноември 1910 г. (стар стил)
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Бано Кушев в Общомедия | |
Биография редактиране
Кушев е роден през 1863 година в град Велес[1] в семейството на търговеца Михаил Кушев. През 1886 година завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[2] Започва работа като български учител. Учителства в Сер, Солун, Воден, Тетово, Дедеагач и на други места.[3] В 1893/1894 година замества като директор на българските училища във Велес заминалия за България Никола Мискинов. Иван Крайничанец, преподавал във Велес при директорството на Кушев, го нарича „добър управител и добър другар на учителите“.[4] В 1897/1898 година преподава в Одрин.[5] По време на вълната от арести, последвали Солунските атентати от април 1903 година, Кушев, по това време главен учител във Велес, е арестуван и закаран в Скопие.[6] След края на учебната 1906-1907 година поради подозренията на властта за участието му в революционното движение е уволнен от страна на Екзархията като учител в Скопското девическо училище.[7] По-късно става училищен инспектор.[8]
Кушев влиза във ВМОРО и става неин легален деец във Велес. След Младотурската революция в 1908 година е учител в родния си град, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Велес.[9] На втория конгрес на организацията е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.[10] Противопоставя се на режима на младотурците. Убит е в 1910 година от турци във Велес по време на обезоръжителната акция.[11]
Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[12] Кушев е брат на лекаря и революционер Петър Кушев и баща на войводата на ВМРО Илия Кушев, загинал в 1922 година, на четника Тодор Кушев, загинал в 1925 година и на архитекта и деец на ММТРО Михаил Кушев.
Външни препратки редактиране
- Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985.
- „Три дни в Меглен“, кратък пътепис от Бано Кушев, публикуван във в. „Новини“, година II, брой 5, Цариград, 8 октомври 1891 г.
Родословие редактиране
| Михаил Кушев (около 1740 — 1855) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мицка Весова | Михаил Кушев (1812 — 1905) | Анастас Кушев | Кица Хаджизафирова | Пано Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Бано Кушев (1873 — 1910) | Елена Владикоецова (1875 — ?) | Петър Кушев (1870 — 1939) | Георги Кушев (1862 — 1901) | Страшимир Кушев (1871 — 1959) | Никола Панов | Диме Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Кушев (1896 — 1922) | Тодор Кушев (1901 — 1925) | Михаил Кушев (1905 — 1992) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 247.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 26.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 50.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 186-187 - Доклад от управляващия Сръбското генерално консулство в Скопие, М. Веселинович, 10 май 1903, с. 195 - писмо на Екзарх Йосиф до МВРИ, 17 май 1903, с. 209, 255.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 234.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 134.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ ДАА, Фонд № 1897К, оп.1