Банщица

река в България

Банщица (или Банска река, Глогошка река) е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма. Дължината ѝ, заедно с десния ѝ приток Глогошка река е 22 km. Отводнява северните склонове на Осоговска планина и южните склонове на планината Лисец.

Банщица
(Глогошка река)
42.2083° с. ш. 22.5939° и. д.
42.3039° с. ш. 22.7669° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Кюстендил
Община Кюстендил
Дължина22 km
Водосб. басейн93 km²
Отток0,29 m³/s
Начало
МястоОсоговска планина,
на 1 km СИ от връх Човека
Координати42°12′29.88″ с. ш. 22°35′38.04″ и. д. / 42.2083° с. ш. 22.5939° и. д.
Надм. височина1911 m
Устие
Мястодесен приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати42°18′14.04″ с. ш. 22°46′00.84″ и. д. / 42.3039° с. ш. 22.7669° и. д.
Надм. височина459 m

Ако за начало на река Банщица се приеме Вратечка река, която води началото си от 1700 m. н.в., източно от връх Църната чука в Осогово), Банщица има дължина около 20 km[1], водосборна площ 128 km2 (твърде голямо и съмнително число) и среден наклон 63‰. Западно от град Кюстендил в река Банщица се влива по-дългата и по-пълноводна Глогошка река, която понякога се смята за начало на обединената вече река Банщица.[2]

Глогошка река извира на 1911 m н.в., на 1 km североизточно от връх Човеко (2047 m) в Осоговска планина. Тече в посока север-североизток в дълбока и силно залесена долина. При село Жиленци излиза от планината, завива на изток-североизток и навлиза в Кюстендилската котловина. Както бе посочено по-горе малко преди град Кюстендил в нея отляво се влива по-маловодната и по-къса река Банщица, която надолу след сливането на двете реки запазва името Банщица. Под това име реката преминава през центъра на град Кюстендил, където коритото ѝ е коригирано и се влива отдясно в река Струма на 459 m н.в., на 500 m източно от село Жабокрът.

Водосборният басейн на реката е с площ от 93 km2, което представлява 0,54% от водосборния басейн на река Струма. По другите данни площта на водосборния басейн е 128 km2 и залесеност от 58%.

Десните притоци, извиращи от планината Осогово, имат добре залесени (предимно с бук) водосборни басейни, но голяма част от водите им се използват за водоснабдяване и напояване и през някои месеци на маловодни години имат незначителен отток. Идващите от по-слабо залесената планина Лисец притоци са с малки дължини и площ на водосборните басейн и нямат важно значение за формирането на оттока на Банщица. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Мечкино дере
  • → Банщица (най-голям приток)
  • ← Калушко дере

Река Банщица е с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е през месец април, а минимумът – август. Среден годишен отток в устието – 0,29 m3/s

По течението на реката в Община Кюстендил са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села: Жиленци, Кюстендил, Ябълково и Жабокрът.

Град Кюстендил е разположен край двата бряга на реката, като в продължение на около 4 км коритото ѝ е коригирано чрез стоманобетонно съоръжение с каменна облицовка и двоен трапецовиден профил. В централната градска част коритото е покрито и е създадена зона за отдих. Корекция с дължина 1 km е извършена и при устието, с което се предпазва от заливане обработваемата земя. Бреговете са укрепени чрез залесяване с топола, върба и акация от Кюстендил до устието. На реката има няколко моста. Използва се за напояване на около 15 000 дка чрез гравитачни канали и чрез завиряваните от реката язовири „Дренов дол" и „Лозно". В Кюстендил реката приема водите на деретата Колушко, Катранлийско и Лозенско, а в източния му край – преминалите през градската пречиствателна станция канални води, от което оттокът на реката се увеличава значително.

Банщица е един от градообразуващите фактори за антична Пауталия, средновековен Велбъжд и днешен Кюстендил. Близо до десния и бряг са разкрити останки от северната част на градската крепостна стена.

През 2008 г. Общинският съвет на Кюстендил прие решение за частично покриване и на друга част от реката, което се посрещна противоречиво от кюстендилската общественост.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 44.
  2. Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 137.