Отваря главното меню

Баня (област Благоевград)

село в област Благоевград
(пренасочване от Баня (Област Благоевград))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.

Ба̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

Баня
Църквата „Свети Георги“
Църквата „Свети Георги
Общи данни
Население 2 940 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 36 537 km²
Надм. височина 850 m
Пощ. код 2778
Тел. код 07445
МПС код Е
ЕКАТТЕ 2693
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Баня
Мария Юрганчева
(БСП и ПП НОВА ЗОРА)
Баня в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Баня се намира в планински район на 801 м н.в. в центъра на Разложката котловина между три планини – Пирин, Рила и Родопите. Отстои на 5 километра от Банско и Разлог, на 25 километра от Якоруда и на около 150 километра от София и Пловдив. Оттук минава жп линията Септември-Добринище, която е построена през 30-те години на XX век.

ИсторияРедактиране

През ХVІІІ век Баня е село в нахията Разлог. Към 1748 година то е тимар на Юсуф.[1]

През 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Баня, село на И от Банско 1 час, от Мехомия 1 1/2 часа. Захваща центъра на всичките Разложки села; разположено е длъгнесто на равнище, близо до Глазня. Орната земя е песъчлива, та земледелието не вирее; чужбината тук и по целия Разлог е обикновено нещо. Преди 1879 година това село било едно от най-цъвтещите. През размирицата изгоряла цяла една махала, от която развалини и сега се съглеждат. Нова църква и училище с 60 ученика и 1 учител. Около 300 къщи, на половина помашки и български. От българете 5 къщи са протестанти.

В Баня извира гореща минерална вода, цял поток. При самия извор температурата е тъй висока, че не може да се трае. Затуй водата се разхладява със студена в отделни резервоари, наречени „бани“.[2]

През периода 1893 – 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско – ВМРО.

В 1897 година е основано читалище „Просвета“.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Свободата на целия района донасят щиковете на българските войници от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 г. Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.

РелигииРедактиране

Основната част от населението е християнско. Източно-православните българи имат изградени две църкви: „Свети Георги“ и „Успение на Пресвета Богородица“. Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с камбанария и построен по-късно притвор. Построена е благодарение на връзките в Неврокоп на Стойко Бояджиев, родоначалник на рода Венедикови от Баня. Надпис в селската черква гласи, че е построена в 1835 година от „чорбаджи Стойко Бояджиев, Иван Асянчин и християните в село Баня“.[5] Една малка част от християнското население изповядва протестантството, като за целта имат изградена конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[6] В селото живеят и помаци.

В XIX век Баня е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баня (Bania) е посочено като село с 362 домакинства, 760 жители българи-християни и 270 жители помаци.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Баня е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 960 българи-християни и 550 българи-мохамедани.[8]

   
Обръщение на българското население от Баня и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В селото има турска баня, така нареченета Муртина баня, от XVII век и втора турска баня - така наречената Римска баня, известна още като Старата българска баня.[9]

Местността Трестеник се намира в покрайнините на селото. Известна още като вилната зона на селото, местността е приютила много частни вили. Природата е оставила красив отпечатък върху това кътче от гората. Има минерални извори и богата растителност. В Трестеник е разположен и частен язовир. Най-известна е „Ловджийската вила“, която е емблематична за хората, практикуващи лов в селото. Трестеник е популярно място за правене на пикници и неделни излети в гората.

В селото има Етнографско-исторически музей.[10]

Редовни събитияРедактиране

Всяка година през първата неделя на месец юли се провежда традиционен събор „Празник на моето село“. На него се събират жители на селото, живеещи и работещи из различни краища на България. В празника взимат участие фолклорни състави от страната и чужбина.

Традиционно на първи януари се изпълнява обичаят сурвакане. Други традиционни събития са големите религиозни празници Коледа и Великден. На втория ден от Възкресение Христово в местността Крушата извън селото се провежда събор. Населението се придвижва до мястото с конски и магарешки каруци. На място се отслужва литургия от свещеник. Следобеда се провеждат надбягвания с коне, както и надтегляния.

ЛичностиРедактиране

 
Георги Гръчев
 
Иван Гръчев
Родени в Баня
  •   Васил Пачаджиев (1883 – 1942), български революционер
  •   Георги Гръчев (1854/1855 – ?), български революционер, опълченец
  •   Димитър Венедиков (1866 – 1939), български военен и революционер
  •   Димитър Дойчинов Иванов, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[11]
  •   Иван Асянчин (1834 – 1910), български революционер, духовник и просветен деец
  •   Иван Венедиков (1871 – 1943), български военен и революционер
  •   Иван Груев, български революционер
  •   Иван Гръчев (1852 – ?), български революционер, опълченец
  •   Иван Костадинов Бояджиев (? – 1896), български свещеник в селото през 1870-те[12]
  •   Иван Лазаров Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на бронзов медал[13]
  •   Иван Терзиев (1832 – 1907), български зограф
  •   Йордан Венедиков (1871 – 1957), български военен деец (генерал-майор) и историк
  •   Константин Венедиков (1866 – 1933), български военен и революционер
  •   Константин Дойчинов (1881 – 1963), завършил медицина във Виенския университет в 1904 година[14]
  •   Константин Я. Пачеджиев (1865 – ?), български протестантски пастор, роден на 18 януари 1865 г., учи в Евангелското училище в Самоков, през 1894 година завършва като бакалавър на изкуствата колежа „Алегени“, в 1894/1895 година учи в Методистката теологическа семинария „Дрю“, на 17 юли 1898 година пристига в Бургас и проповядва там до краяна живота си, колегата му Николай Велчев се жени за сестра му Йордана[15]
  •   Костадин Бояджиев (1880 – 1938), български революционер
  •   Никола Рачев (1903 – ?), български комунист
  •   Парашкева Димова, майка на Георги Димитров
  •   Райна Рачева (1939), бащино име Райна Николова Груева (Лампева), българска художничка
  •   Стефан Попстаматов (около 1830 – 1886), български духовник, зограф
  •   Теофил Николаев, учител в Куру чешме през 1852 година, спомоществовател за издаването на Райна, княгиня българска от Й. Груев (1852)[16]
  •   Тодор Иванов Асянчин (1869 – ?) завършил педагогика и философия в Йена в 1892 г.[17]
  •   Тодор Стефанов (1887 – 1979), български предприемач, кмет на Баня преди 1944 година
  •   Христо Венедиков (1834 – 1916), български революционер
  •   Христо Дойчинов (около 1865 – около 1923), писател, документалист
Починали в Баня
Други

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 404.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 15.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 34.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828.
  5. Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979, стр. 23
  6. www.sesc-bg.org
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132 – 133.
  8. Кънчов, Васил. Разлогъ. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 193. (на български)
  9. Турска баня - село Баня. // Destination razlog. Посетен на 26 май 2017.
  10. Етнографско-исторически музей - Баня. // Опознай.bg. Посетен на 31 юли 2017.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 44
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.88.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  14. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  15. Христов, Георги (съставител). Младият Петър Дънов: Биография. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2012. ISBN 978-619-7033-09-0. с. 96 - 97.
  16. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.469.
  17. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  18. Парцел 29. // София помни. Посетен на 13 януари 2016.