Баня (област Благоевград)

село в област Благоевград
(пренасочване от Баня (Област Благоевград))
Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.

Ба̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

Баня
Църквата „Свети Георги“
Църквата „Свети Георги
Общи данни
Население2814 души[1] (15 декември 2023 г.)
77 души/km²
Землище36 537 km²
Надм. височина850 m
Пощ. код2778
Тел. код07445
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ02693
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Баня
Мария Юрганчева
(БСП и ПП НОВА ЗОРА)
Баня в Общомедия

География редактиране

Село Баня се намира в планински район на 801 м н.в. в центъра на Разложката котловина между три планини – Пирин, Рила и Родопите. Отстои на 5 километра от Банско и Разлог, на 25 километра от Якоруда и на около 150 километра от София и Пловдив. Оттук минава жп линията Септември-Добринище, която е построена през 30-те години на XX век.

История редактиране

През ХVІІІ век Баня е село в нахията Разлог. Към 1748 година то е тимар на Юсуф.[2]

През 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Баня, село на И от Банско 1 час, от Мехомия 1 1/2 часа. Захваща центъра на всичките Разложки села; разположено е длъгнесто на равнище, близо до Глазня. Орната земя е песъчлива, та земледелието не вирее; чужбината тук и по целия Разлог е обикновено нещо. Преди 1879 година това село било едно от най-цъвтещите. През размирицата изгоряла цяла една махала, от която развалини и сега се съглеждат. Нова църква и училище с 60 ученика и 1 учител. Около 300 къщи, на половина помашки и български. От българете 5 къщи са протестанти.

В Баня извира гореща минерална вода, цял поток. При самия извор температурата е тъй висока, че не може да се трае. Затуй водата се разхладява със студена в отделни резервоари, наречени „бани“.[3]

През периода 1893 – 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско – ВМРО.

В 1897 година е основано читалище „Просвета“.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Свободата на целия района донасят щиковете на българските войници от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 г. Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост
Общо 2857
Българи 2459
Турци 14
Цигани 284
Други 9
Не се самоопределят 12
Неотговорили 79

Религии редактиране

Основната част от населението е християнско. Източно-православните българи имат изградени две църкви: „Свети Георги“ и „Успение на Пресвета Богородица“. Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с камбанария и построен по-късно притвор. Построена е благодарение на връзките в Неврокоп на Стойко Бояджиев, родоначалник на рода Венедикови от Баня. Надпис в селската черква гласи, че е построена в 1835 година от „чорбаджи Стойко Бояджиев, Иван Асянчин и християните в село Баня“.[7] Една малка част от християнското население изповядва протестантството, като за целта имат изградена конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[8] В селото живеят и помаци.

В XIX век Баня е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баня (Bania) е посочено като село с 362 домакинства, 760 жители българи-християни и 270 жители помаци.[9]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Баня е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 960 българи-християни и 550 българи-мохамедани.[10]

   
Обръщение на българското население от Баня и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Културни и природни забележителности редактиране

В селото има турска баня, така нареченета Муртина баня, от XVII век и втора турска баня - така наречената Римска баня, известна още като Старата българска баня.[11]

Местността Трестеник се намира в покрайнините на селото. Известна още като вилната зона на селото, местността е приютила много частни вили. Природата е оставила красив отпечатък върху това кътче от гората. Има минерални извори и богата растителност. В Трестеник е разположен и частен язовир. Най-известна е „Ловджийската вила“, която е емблематична за хората, практикуващи лов в селото. Трестеник е популярно място за правене на пикници и неделни излети в гората.

Друга забележителност е светилището Камено (още Каменот или Големио камен), намиращ се в южния край на селото и почитан в древността като култово място. По-късните предания за него се обвързват и с образа на Крали Марко, който според легендата хвърлил камъка точно тук.[12]

В селото има Етнографско-исторически музей.[13]

Редовни събития редактиране

Всяка година през първата неделя на месец юли се провежда традиционен събор „Празник на моето село“. На него се събират жители на селото, живеещи и работещи из различни краища на България. В празника взимат участие фолклорни състави от страната и чужбина.

Традиционно на първи януари се изпълнява обичаят сурвакане. Други традиционни събития са големите религиозни празници Коледа и Великден. На втория ден от Възкресение Христово в местността Крушата извън селото се провежда събор. Населението се придвижва до мястото с конски и магарешки каруци. На място се отслужва литургия от свещеник. Следобеда се провеждат надбягвания с коне, както и надтегляния.

Личности редактиране

 
Георги Гръчев
 
Иван Гръчев
Родени в Баня
  •   Васил Пачаджиев (1883 – 1942), български революционер
  •   Георги Гръчев (1854/1855 – ?), български революционер, опълченец
  •   Грую Георгиев, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[14]
  •   Димитър Венедиков (1866 – 1939), български военен и революционер
  •   Димитър Иванов Дойчинов, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[15]
  •   Иван Асянчин (1834 – 1910), български революционер, духовник и просветен деец
  •   Иван Венедиков (1871 – 1943), български военен и революционер
  •   Иван Груев, български революционер
  •   Иван Гръчев (1852 – ?), български революционер, опълченец
  •   Иван Еков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[14]
  •   Иван Костадинов Бояджиев (? – 1896), български свещеник в селото през 1870-те[16]
  •   Иван Лазаров Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на бронзов медал[17]
  •   Иван Терзиев (1832 – 1907), български зограф
  •   Йордан Венедиков (1871 – 1957), български военен деец (генерал-майор) и историк
  •   Константин Венедиков (1866 – 1933), български военен и революционер
  •   Константин Дойчинов (1881 – 1963), завършил медицина във Виенския университет в 1904 година.[18]Старши полкови лекар през Първата световна война[19]
  •   Константин Я. Пачеджиев (1865 – ?), български протестантски пастор, роден на 18 януари 1865 г., учи в Евангелското училище в Самоков, през 1894 година завършва като бакалавър на изкуствата колежа „Алегени“, в 1894/1895 година учи в Методистката теологическа семинария „Дрю“, на 17 юли 1898 година пристига в Бургас и проповядва там до краяна живота си, колегата му Николай Велчев се жени за сестра му Йордана[20]
  •   Костадин Бояджиев (1880 – 1938), български революционер
  •   Нанчо Стойков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[14]
  •   Неофит Рилски (1793 - 1881), български просветен деец (според някои източници е роден в Банско)[21]
  •   Никола Бояджиев (1874 - 1945), български революционер от ВМОК и ВМРО
  •   Никола Венедиков (1859 – 1917), български революционер
  •   Никола Похлупков (ок. 1868 – 1964), български революционер
  •   Никола Рачев (1903 – ?), български комунист
  •   Парашкева Димова, майка на Георги Димитров
  •   Райна Рачева (1939), бащино име Райна Николова Груева (Лампева), българска художничка
  •   Стефан Попстаматов (около 1830 – 1886), български духовник, зограф
  •   Теофил Николаев, учител в Куру чешме през 1852 година, спомоществовател за издаването на Райна, княгиня българска от Й. Груев (1852)[22]
  •   Тодор Иванов Асянчин (1869 – ?) завършил педагогика и философия в Йена в 1892 г.[23]
  •   Тодор Стефанов (1887 – 1979), български предприемач, кмет на Баня преди 1944 година
  •   Христо Венедиков (1834 – 1916), български революционер
  •   Христо Дойчинов (около 1865 – около 1923), писател, документалист
Починали в Баня
Други

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 404.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 15.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 34.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  6. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  7. Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979, стр. 23
  8. www.sesc-bg.org
  9. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 193.
  11. Турска баня - село Баня // Destination razlog. Посетен на 26 май 2017.
  12. Марков, Васил. Културно наследство и приемственост. наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград, УИ „Неофит Рилски“, 2007.
  13. Етнографско-исторически музей - Баня // Опознай.bg. Посетен на 31 юли 2017.
  14. а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 49.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 44
  16. |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 88.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  18. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  19. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 46
  20. Христов, Георги (съставител). Младият Петър Дънов: Биография. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2012. ISBN 978-619-7033-09-0. с. 96 - 97.
  21. Ирина Жерева. Заради спор за родното място на Неофит Рилски: Кметът на Банско иска да съди Баня // Посетен на 11.12.2021.
  22. |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 469.
  23. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  24. Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.