Баня (дем Въртокоп)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.

Баня (на гръцки: Λουτροχώρι, Лутрохори, катаревуса: Λουτροχῶριov, Лутрохорион, понтийски гръцки: Λουτροχώρ, Лутрохор, до 1926 Μπάνια, Баня[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

Баня
Λουτροχώρι
— село —
Църквата „Вси Светии“
Църквата „Вси Светии“
Гърция
40.7231° с. ш. 22.1092° и. д.
Баня
Централна Македония
40.7231° с. ш. 22.1092° и. д.
Баня
Воденско
40.7231° с. ш. 22.1092° и. д.
Баня
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСланица
Надм. височина90 m
Население399 души (2021 г.)
Пощенски код585 00
Телефонен код23810
Баня в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 7 km югозападно от демовия център Въртокоп (Скидра) и на 20 km югоизточно от град Воден (Едеса), на 90 m надморска височина в областта Сланица, в североизточното подножие Габер, рид на планината Каракамен (Вермио).[2]

Баня (Лутрохори)
Северозапад:
Котугери (Кесариана),
Под (Фламурия)
Север:
Въгени (Севастиана),
Оризари (Ризари)
Североизток:
Ризово (Ризо),
Въртокоп (Скидра)
Запад:
Ошляни (Агия Фотини),
Фетица (Пола Нера)
  Изток:
Каменик (Петрия),
Арсен (Арсени)
Югозапад:
Голема река (Родохори),
Янаково (Янохори)
Юг:
Църмариново (Марина,
Голишани (Левкадия)
Югоизток:
Ново село (Плеврома),
Пископия (Епископи)

В Османската империя

редактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииБаината като българско село.[3][4]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Байна (Μπάϊνα) има 4 семейства християни и 1 църква („Свети Георги“).[5]

В началото на XX век Баня е малко българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Баня (Banya) е посочено като село с 15 домакинства с 67 жители българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баня (Байна) има 84 жители българи.[7]

Всичките жители на Баня са под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[8]

В 1912 година след Балканската война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Баня като село обитавано от „6 патриаршистки славофонски семейства“ (6 πατριαρχικές σλαβόφωνες οικογένειες).[9]

Първите две гръцки преброявания показват 23 и 56 души. През 20-те години в Баня са настанени понтийски гърци, изселени от Турция по силата на Лозанския мирен договор и с тях в 1928 година селото нараства на 115 души (понтийци).[10] В 1926 година Баня е прекръстено на Лутрохори, в превод банско село.[1][2] В 1940 година селото има 323 жители, от които 113 местни и 210 бежанци.[2]

Селото не пострадва от Гражданската война (1946 - 1949).[2]

Землището на селото се напоява добре и е силно плодородно. Развито е овощарството и се отглеждат също така и сусам, пшеница, памук и други земеделски култури. Частично е развито и краварството.[2]

Баня е център на архиерейското наместничество на Воденската, Пелска и Мъгленска епархия на Гръцката православна църква.[11] На половин километър източно от селото е гробищната църква от XIX век „Свети Георги“, в която има смятана за чудотворна икона. На около 2,5 km от Баня е планинската църква „Свети Пророк Илия“. (Εξωκλήσι „Προφήτης Ηλίας“). Базиликата „Вси светии“ е преустроена през 1940 година и от 1950 година е главна църква на селото. В селото има и праклис „Възнесение Христово“.

Преброявания

редактиране
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 23[2] 56[2] 165[2] 323[2] 367[2] 435[2] 391[2] 739[2] 483[2] 466 458
Климатична таблица
Месец Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Год.
Средна максимална дневна температура °C (°F) 7 (44) 9 (48) 14 (57) 18 (64) 24 (75) 29 (84) 31 (88) 32 (90) 27 (81) 22 (71) 14 (55) 8 (46) 19,5 (67)
Средна минимална дневна температура °C (°F) 1 (34) 3 (37) 6 (43) 8 (47) 12 (54) 17 (62) 19 (66) 18 (64) 15 (59) 12 (54) 6 (43) 3 (37) 10 (50)
Валежи (mm) 43 51 45 35 41 28 27 23 34 39 51 53 470 (39,2 / Месец)
P. Температура °C (°F) 19 (66) 22 (72) 26 (79) 32 (90) 38 (100) 40 (104) 41 (106) 42 (108) 34 (93) 31 (88) 25 (77) 22 (72) 31 (88)
Източник: Fallingrain, Freemeteo и Multimap
  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 43. (на македонска литературна норма)
  3. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  4. Данните може да се отнасят и за Бегна.
  5. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, 1ος τόμος-σελ. 188, 1886 – 87.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. „Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης“. Εν Αθήναις, 1913 Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927.
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“.
  11. Ιερά Μητρόπολη Εδέσσης, Πέλλης και Αλμωπίας. Ενορίες, архив на оригинала от 25 април 2010, https://web.archive.org/web/20100425054506/http://www.imepa.gr/esoterika/enories.htm, посетен на 2 юли 2009