Баня (област Благоевград)
Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.
Ба̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.
| Баня | |
|---|---|
 Църквата „Свети Георги“ |
|
  Баня  Баня |
|
| Общи данни | |
| Население | 2940 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 36 537 km² |
| Надм. височина | 850 m |
| Пощ. код | 2778 |
| Тел. код | 07445 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 2693 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община - кмет |
Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ) |
|
Кметство - кмет |
Баня Мария Юрганчева (БСП и ПП НОВА ЗОРА) |
| Баня в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Баня се намира в планински район на 801 м н.в. в центъра на Разложката котловина между три планини – Пирин, Рила и Родопите. Отстои на 5 километра от Банско и Разлог, на 25 километра от Якоруда и на около 150 километра от София и Пловдив. Оттук минава жп линията Септември-Добринище, която е построена през 30-те години на XX век.
ИсторияРедактиране
През ХVІІІ век Баня е село в нахията Разлог. Към 1748 година то е тимар на Юсуф.[1]
През 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Баня, село на И от Банско 1 час, от Мехомия 1 1/2 часа. Захваща центъра на всичките Разложки села; разположено е длъгнесто на равнище, близо до Глазня. Орната земя е песъчлива, та земледелието не вирее; чужбината тук и по целия Разлог е обикновено нещо. Преди 1879 година това село било едно от най-цъвтещите. През размирицата изгоряла цяла една махала, от която развалини и сега се съглеждат. Нова църква и училище с 60 ученика и 1 учител. Около 300 къщи, на половина помашки и български. От българете 5 къщи са протестанти.
В Баня извира гореща минерална вода, цял поток. При самия извор температурата е тъй висока, че не може да се трае. Затуй водата се разхладява със студена в отделни резервоари, наречени „бани“.[2] |
“ |
През периода 1893 – 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско – ВМРО.
В 1897 година е основано читалище „Просвета“.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Свободата на целия района донасят щиковете на българските войници от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 г. Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.
РелигииРедактиране
Основната част от населението е християнско. Източно-православните българи имат изградени две църкви: „Свети Георги“ и „Успение на Пресвета Богородица“. Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с камбанария и построен по-късно притвор. Построена е благодарение на връзките в Неврокоп на Стойко Бояджиев, родоначалник на рода Венедикови от Баня. Надпис в селската черква гласи, че е построена в 1835 година от „чорбаджи Стойко Бояджиев, Иван Асянчин и християните в село Баня“.[5] Една малка част от християнското население изповядва протестантството, като за целта имат изградена конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[6] В селото живеят и помаци.
В XIX век Баня е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баня (Bania) е посочено като село с 362 домакинства, 760 жители българи-християни и 270 жители помаци.[7]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Баня е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 960 българи-християни и 550 българи-мохамедани.[8]
| ||||
Културни и природни забележителностиРедактиране
В селото има турска баня, така нареченета Муртина баня, от XVII век и втора турска баня - така наречената Римска баня, известна още като Старата българска баня.[9]
Местността Трестеник се намира в покрайнините на селото. Известна още като вилната зона на селото, местността е приютила много частни вили. Природата е оставила красив отпечатък върху това кътче от гората. Има минерални извори и богата растителност. В Трестеник е разположен и частен язовир. Най-известна е „Ловджийската вила“, която е емблематична за хората, практикуващи лов в селото. Трестеник е популярно място за правене на пикници и неделни излети в гората.
В селото има Етнографско-исторически музей.[10]
Редовни събитияРедактиране
Всяка година през първата неделя на месец юли се провежда традиционен събор „Празник на моето село“. На него се събират жители на селото, живеещи и работещи из различни краища на България. В празника взимат участие фолклорни състави от страната и чужбина.
Традиционно на първи януари се изпълнява обичаят сурвакане. Други традиционни събития са големите религиозни празници Коледа и Великден. На втория ден от Възкресение Христово в местността Крушата извън селото се провежда събор. Населението се придвижва до мястото с конски и магарешки каруци. На място се отслужва литургия от свещеник. Следобеда се провеждат надбягвания с коне, както и надтегляния.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Баня
Васил Пачаджиев (1883 – 1942), български революционер- Георги Гръчев (1854/1855 – ?), български революционер, опълченец
- Димитър Венедиков (1866 – 1939), български военен и революционер
- Димитър Дойчинов Иванов, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[11]
- Иван Асянчин (1834 – 1910), български революционер, духовник и просветен деец
- Иван Венедиков (1871 – 1943), български военен и революционер
- Иван Груев, български революционер
- Иван Гръчев (1852 – ?), български революционер, опълченец
- Иван Костадинов Бояджиев (? – 1896), български свещеник в селото през 1870-те[12]
- Иван Лазаров Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на бронзов медал[13]
- Иван Терзиев (1832 – 1907), български зограф
- Йордан Венедиков (1871 – 1957), български военен деец (генерал-майор) и историк
- Константин Венедиков (1866 – 1933), български военен и революционер
- Константин Дойчинов (1881 – 1963), завършил медицина във Виенския университет в 1904 година[14]
- Константин Я. Пачеджиев (1865 – ?), български протестантски пастор, роден на 18 януари 1865 г., учи в Евангелското училище в Самоков, през 1894 година завършва като бакалавър на изкуствата колежа „Алегени“, в 1894/1895 година учи в Методистката теологическа семинария „Дрю“, на 17 юли 1898 година пристига в Бургас и проповядва там до краяна живота си, колегата му Николай Велчев се жени за сестра му Йордана[15]
- Костадин Бояджиев (1880 – 1938), български революционер
- Никола Рачев (1903 – ?), български комунист
- Парашкева Димова, майка на Георги Димитров
- Райна Рачева (1939), бащино име Райна Николова Груева (Лампева), българска художничка
- Стефан Попстаматов (около 1830 – 1886), български духовник, зограф
- Теофил Николаев, учител в Куру чешме през 1852 година, спомоществовател за издаването на Райна, княгиня българска от Й. Груев (1852)[16]
- Тодор Иванов Асянчин (1869 – ?) завършил педагогика и философия в Йена в 1892 г.[17]
- Тодор Стефанов (1887 – 1979), български предприемач, кмет на Баня преди 1944 година
- Христо Венедиков (1834 – 1916), български революционер
- Христо Дойчинов (около 1865 – около 1923), писател, документалист
- Починали в Баня
- Димитър Йосифов, български резбар
- Други
- Александър Асянчин (1907 – 1980), български журналист, по произход от Баня[18]
- Антон Страшимиров (1872 – 1937), български писател, по произход от Баня
- Венедикови, голям бански български род
Външни препраткиРедактиране
- Уеб сайт на село Баня
- „Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени“, Иван Асянчин от с. Баня, Разложко, Пловдив, 1915 г.
БележкиРедактиране
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 404.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 15.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 34.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828.
- ↑ Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979, стр. 23
- ↑ www.sesc-bg.org
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132 – 133.
- ↑ Кънчов, Васил. Разлогъ. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 193. (на български)
- ↑ Турска баня - село Баня. // Destination razlog. Посетен на 26 май 2017.
- ↑ Етнографско-исторически музей - Баня. // Опознай.bg. Посетен на 31 юли 2017.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 44
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.88.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
- ↑ Христов, Георги (съставител). Младият Петър Дънов: Биография. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2012. ISBN 978-619-7033-09-0. с. 96 - 97.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.469.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ Парцел 29. // София помни. Посетен на 13 януари 2016.