Барбара Пим

английска писателка

Барбара Пим (на английски: Barbara Mary Crampton Pym) е английска писателка-романистка. През 1950-те пише поредица социални комедии, от които най-известни стават „Excellent Women“ (Отлични жени, 1952) и „A Glass of Blessings“ (Чаша благословии, 1958).

Барбара Пим
Barbara Pym
английска писателка
Родена
Починала
11 януари 1980 г. (66 г.)
НационалностFlag of England.svg Англия,
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Работила вписател
Литература
Жанровероман
Дебютни творби„Some Tame Gazelle“ (1950)
ПовлиялаГабриел Шарбоне
Уебсайтwww.barbara-pym.org
Барбара Пим в Общомедия

БиографияРедактиране

Барбара Пим е родена на 2 юни 1913 г. в Осуестри, Шропшър. Получава частно образование в Куинс Парк Скуул, девическо училище в Осуестри. От 12-годишна възраст посещава колежа Хуйтън край Ливърпул, продължава в Хилдас Колидж в Оксфорд, където учи английска литература. По време на Втората световна война служи в дамските части на Кралските военноморски сили на Великобритания.

От 1946 г. Пим работи в продължение на 17 години в Международния институт за африкански изследвания в Лондон. Помощник-редактор е на научното списание Africa (Африка) и работата ѝ като антрополог я вдъхновява да използва антрополози като герои в някои от нейните романи.[1] След като няколко години безуспешно изпраща разкази за публикуване на женски списания, през 1950 г. излиза първият ѝ роман „Some Tame Gazelle“. Впоследствие са публикувани 11 романа, два от които – посмъртно.

Литературната кариера на Пим се отличава с дългата пауза, която настъпва между 1963 и 1977 г. Въпреки по-ранния успех и продължаваща популярност, издателят ѝ Джонатан Кейп отхвърля ръкописите ѝ, смятайки темите и стила ѝ на писане за демоде. Пим се обръща към други издатели, които обаче също отказват да я публикуват. Повратната точка за Пим настъпва през 1977 година с влиятелна статия, която историкът Лорд Дейвид Сесил и поетът Филип Ларкин пишат за литературната притурка на вестник Таймс, обявявайки Пим за „най-недооценения писател на 20 век“.[1] Пим поддържа с Ларкин частна кореспонденция в продължение на 17 години, но дори и неговото влияние не е достатъчно, за да ѝ издейства издателски договор.

Пим получава признание, като е избрана за член на Кралското литературно общество. Романът, с който тя прави своето завръщане, Quartet in Autumn (Квартет през есента, 1977) получава номинация за наградата Мен Букър и творбите ѝ намират почитатели в Северна Америка. Два други романа, The Sweet Dove Died (Сладкият гълъб умря) и An Academic Question (Академичен въпрос) биват издадени след това и срещат одобрението на критиката.

Барбара Пим никога не сключва брак, въпреки няколкото си сериозни връзки с мъже.

След пенсионирането си Пим се мести да живее в Оксфордшър с по-младата си сестра Хилъри. На 11 януари 1980 година почива от рак на гърдата на 66-годишна възраст.

След смъртта ѝ, Хилъри продължава делото ѝ и през 1993 г. основава Обществото на Барбара Пим. Дневниците на Барбара Пим са публикувани посмъртно през 1985 година под името A Very Private Eye. Хилъри почива през февруари 2005 г. За стогодишнината от рождението ѝ, на 2 юни 2013 г. Радио 4 на BBC излъчва запис на интервю с Пим, записано на 1 август 1978 г.[2]

ПроизведенияРедактиране

РоманиРедактиране

  • Some Tame Gazelle (1950)
  • Excellent Women (1952)
  • Jane and Prudence (1953)
  • Less Than Angels (1955)
  • A Glass of Blessings (1958)
  • No Fond Return of Love (1961)
  • Quartet in Autumn (1977)
  • The Sweet Dove Died (1978)
  • A Few Green Leaves (1980)
  • An Unsuitable Attachment (1982)
  • Crampton Hodnet (1985)
  • An Academic Question (1986)

ДокументалистикаРедактиране

  • A Very Private Eye (1984) – с Хейзъл Холт и Хилари Пим

ИзточнициРедактиране

  1. а б Christopher Fowler, „Invisible Ink: No. 68“, The Independent, 13 март 2011, достъп 8 март 2016
  2. Jerry Dowlen. The very best Christmas features... Jerry Dowlen celebrates the life and centenary of Barbara Pym... (monthly literary column). // booksmonthly.co.uk. Paul Norman, декември 2013. Посетен на 8 март 2016.