Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Барие.

Ба̀рие, наричано и Бария (изписвано неправилно и като Барйе, на сръбски: Барје или Barje), е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

Барие
Барје/Barje
Reliefkarte Serbien.png
42.3928° с. ш. 22.1558° и. д.
Барие
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Босилеград
Надм. височина 1400 m
Население (2011) 11 души
Телефонен код 017

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Барие се намира във високопланински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Разположено е в покритата с букова гора Барска долина, на изток от Бесна кобила и българо-сръбската граница от периода 1878 – 1920 година.

Традиционно селото се състои от пет разпръснати махали – Дедо Гелини, Ра̀дул, Кула̀, Дедо Гьошини и Дедо Маринкови[1]. Някои от тези махали днес са обезлюдени.

ИсторияРедактиране

Според предания селото било основано от дядо Стоица от село Долна Любата, заселил се на това място заради обширните пасища[2].

До 1878 година Барие е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента.

В 1864 г. селото има 3 ханета (18 мъже), а в 1866 година – 7 ханета (68 мъже и жени). В 1874 година броят на ханетата също е 7 (23 мъже)[3].

От 1878 година селото е в границите на България и е част от Долнолюбатска община, която влиза последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия[4].

През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители, които ги обработват, и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици. Тоя заем жителите на Барие изплащат в продължение на десетилетия.

По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Барие, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление.

НаселениеРедактиране

година Население
1880 57
1900 73
1910 104
1948 146
1953 180
1961 164
1971 140
1981 82
1991 42
2002 7
2011 11

При преброяването от 2002 година 6 от седемте жители на селото са записани като сърби.

БележкиРедактиране

  1. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 349
  2. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 348
  3. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 94
  4. Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 13 – 14