Баринго
Езерото Баринго е част от системата на Източноафриканската рифтова долина и е едно от седемте вътрешни езера, които я отводняват.[1] То е второто от север на юг по нейното протежение и се намира в източната част на Кения. Езерото е описано за първи път от Джоузеф Томсън през 1883 година. Девет години по-късно, през 1892 г., английският геолог Джон Уолтър Грегъри обяснява създаването на Източноафриканската рифтова долина, базирайки се на наблюденията си върху Баринго.[2] Езерото носи названието си от местната дума Mparingo, означаваща езеро.[3]
| Баринго | |
| — сладководно, безотточно — | |
 | |
  Местоположение в Кения | |
| Местоположение | Африка, Кения – Източноафриканска рифтова долина |
|---|---|
| Координати | |
| Притоци | Ел Моло, Перкера, Ол Арабел, Макутан, Тангулбей, Ендао и Чемерон |
| Отток | Няма |
| Дължина | 20 km |
| Ширина | 8 – 11 km |
| Площ | 108 km2 |
| Дълбочина | средна годишна 2,5 m |
| Надм. височина | 1000 m |
| Баринго в Общомедия | |
Езерото е изключително важно за местните племена, които ползват водите му както за битови нужди, така и за напояване и водопой на домашните животни. Други важни аспекти са генерирането на приходи чрез туризъм, опазване на биологичното разнообразие и риболова.[1]
География редактиране
Баринго е разположено встрани от традиционните пътища и напомня оазис в горещата, прашна и безводна местност. Западно от езерото се издигат хълмовете Туген[4], изградени от стъпаловидно разположени вулканични, предимно базалтови[5] и седиментни скали. На изток от него се спускат склоновете на платото Лайкипия[4], а на юг достига до веригата дефилета Елдама.[3] Навсякъде около езерото се намират следи, доказващи вулканичния му произход. В северния му край, на 1449 метра височина, се издига спящият вулкан Кароси (Karosi).[5] Почвите около Баринго са преобладаващи глинести.[3]
Баринго е разположено на надморска височина 1000 m и има площ от около130 km2 през дъждовния сезон. Водите му прогресивно намаляват, което води до намаляване и на общата му площ. През 1976 г. тя е била 219 km2, през 1986 г. – 136 km2, а през 1995 г. – 114 km2. По данни от 2001 г. територията, която заема, достига едва 108 km2. Ако тази тенденция продължи, очакванията са, че през 2025 г. езерото ще намали площта си наполовина.[3] Приблизителната му дължина е около 20 km, а ширината 8,9 – 11 km в зависимост от сезона.[1][3][4] Дълбочината му от 4,1 метра през дъждовния сезон е почти еднаква навсякъде.[1][3] Рекордна дълбочина на езерните води е измерена в периода 1969-1972 г., когато тя достига 8 метра, а през 2003 г. преди започването на обилните дъждове, е спаднала на 1,7 метра. За средна дълбочина на езерото, общо за двата сезона се приема 2,5 метра, а за максимална годишна – 3,5 m.[3] Водосборният му басейн се простира на площ от 68 200 km2 и обхваща територии от районите Баринго, Лайкипия, Койбатек и Накуру.[1][3]
В езерото са разположени няколко малки вулканични острова, най-големият от които е Ол Кокве (Ol Kokwe)[4]. Той е красив скалист остров, изпъстрен със селца на племето илчамус.[6] Представлява изгаснал вулкан, свързан с вулкана Короси. Покрай северния бряг на Баринго се намират няколко горещи извора и могат да се наблюдават фумароли със серни утайки.[4]
Води редактиране
Езерото се подхранва основно от реките с целогодишен режим Ел Моло и Перкера (Perkerra), както и от сезонните Ол Арабел, Макутан, Тангулбей, Ендао и Чемерон, които пресъхват през сухия сезон.[1][4] Няма нито един отток. Баринго се характеризира с много високи годишни нива на изпарение – от 1250 до 2300 mm и следователно езерните нива зависят до голяма степен от притока на пресни води.[1][3]
Водите, които се вливат в него водят началото си от хълмовете Туген и Мау. По дъното му се просмукват през седиментните скали и проникват до по-твърдите скални пластове. То е едно от двете сладководни езера в рифтовата долина на Кения. Водите му често са мътни, което частично се дължи на интензивната ерозия на почвата във водосбора, особено в равнината южно от езерото. Въпреки този факт и въпреки малките му размери, водите му са съвсем пресни за разлика от други малки езера в Рифтовата долина, които са изключително алкални. Професор Джон Грегъри обяснява това с просмукването на водите между скалите на север от езерото.[4]
По-старите тераси на езерото могат да се видят на 5 и 9 метра над сегашното му ниво. Счита се, че в миналото езерото е било свързано с езерото Туркана чрез река Сугота и от там с река Нил, тъй като леглото му съдържа останки от сладководни организми от нилски тип, които не живеят в езерото в наши дни.[4]
Климат редактиране
Въпреки че езерото е разположено в район с полусух климат, водосборният му басейн достига и до зони с полувлажен до влажен климат. Характеристиката на валежите е бимодална, а дъждовете са от интензивни през дългия дъждовен сезон до непостоянни през краткия. Валежите в района са оскъдни – между 450 до 900 mm годишно, докато в отводняваните от езерото райони се повишават до 1100 – 2700 mm. Дългият дъждовен период трае от април до август, а късият – от октомври до ноември.[3]
Флора и фауна редактиране
Бреговете на езерото се обитават от над 470 вида[1][4] местни и мигриращи птици, някои от които са значими в регионален и световен мащаб като мигриращото фламинго.[4] Характерни за езерното крайбрежие са африкански орел рибар, ястребовите птици на латински: Melierax poliopterus[7], на латински: Micronisus gabar, на латински: Accipiter badius, совата на латински: Ptilopsis leucotis, марабу, пеликани, корморанът на латински: Anhinga rufa, мухоловки от род Terpsiphone, птицата носорог на латински: Tockus hemprichii, и Африкански водорез (на латински: Rynchops flavirostris). Могат да се срещнат и леговища на чапли голиат, въпреки че броят им застрашително намалява.[3][6][8]
Баринго е местообитание и за седем ценни сладководни вида риба. Подвид на цихлидната риба Oreochromis alcalicus baringoensi е ендемичен за езерото. Ендемична за областта е и нилската тилапия.[4] Освен нея Баринго е обитавано от Африкански сом (на латински: Clarias gariepinus), на латински: Labeobarbus intermedius, двойнодишащата риба на латински: Protopterus aethiopicus и на латински: Labeo cylindricus.[1] Последната обаче почти е изчезнала от водите на езерото, заради химичните замърсители, носени от вливащите се в него реки.[3] Запасите от риба в езерото са малки, а една от причините е намаляването на нивото на водата заради сушите и прекомерното черпене за напояване.[4]
Областта наоколо е местообитание на много видове животни, включително хипопотам, нилски крокодил и много други бозайници, земноводни, влечуги и безгръбначни.[4][5] В районите на север и изток от езерото са върнати няколко екземпляра ротшилдови жирафи, интересни с наличието на пет рога – три на върха на главата и два край ушите.[5]
В близост до Camp jetty се намира открит парк за влечуги, съществуващ под егидата на организацията „Национални музеи на Кения“. В него се отглеждат различни видове змии, характерни за района, като най-интересните екземпляри са от вида черна мамба.[5]
Население редактиране
Езерото се намира в южния край на област, населена с етническите групи рендиле, календжин (туген), туркана, покот и илчамус.[4] Племената покот заемат северното крайбрежие, календжин – източното, илчамус – южното и югоизточното, туркана и рендиле – западното. Илчамус и покот са предимно пастири, докато календжин са освен пастири, и земеделци. Нивото на бедност е високо, а достъпът до здравни и образователни заведения – силно ограничен. За икономическото и социално развитие на местното население от голямо значение е риболовът.[3][6] Ловят се главно нилска тилапия (80,4%), Protopterus aethiopicus (7,95%), Clarias gariepinus (9,8%), Barbus intermedius (0,96%) и Labeo cylindricus.[3]
Главният град в близост до езерото е Маригат.[4] В околността се намира и туристическото селище Kampi Ya Samaki, населено от около 500 семейства[3], с пощенска служба, организирана магазинна мрежа[4] и евтини места за нощувки – „Кемп Дейвид“, „Мама Лина“ и „Вила Уивър“. Извън него и по островите са изградени по-реномирани хотели и вили като клуб „Езеро Баринго“, Island Camp и Samatian Island, както и най-новият къмпинг Ol Teppes Island Cottage.[5]
Близо до езерото, на хълмовете Туген са намерени няколко важни археологически и палеонтологични находки – останки от хуманоиди и хомениди от Миоцена и Плейстоцена.[4]
Екология редактиране
Най-големите заплахи за езерото Баринго включват понижаване на качеството на водата, производство на вредна биомаса, промени в земеползването, увеличаване на утайките и вредното им въздействие върху биологичното разнообразие в него. Интензивната ерозия на околните терени, благодарение на масовото изсичане на горите и допълнителното оголване на пасищата водят до натрупване на седименти по езерното дъно и постепенното му заблатяване.[1] В сравнение с 1976 г. горите в околността са намалели наполовина. Въпреки че водите на езерото са силно намалели, през дъждовния сезон често се стига до сериозни наводнения.[3]
Законодателната рамка за прилагане на инициативи за управление на езерото се прилага с различен резултат и не достатъчно успешно. Действието ѝ е свързано с допълнителни програми като например Националния план за намаляване на опустиняването, Националния план за запазване на биоразнообразието, Националното управление на влажните зони и много други. Всички тези организации имат общата цел за постигане на устойчиво и разумно използване на природните ресурси, така че да отговарят на нуждите на населението.[1]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л World Lakes
- ↑ Parks and Reserves: Lake Baringo
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Eric O. Odada, Japheth Onyando, Peninah Obudho – „Lake Baringo, Experience and Lessons Learned Brief“, архив на оригинала от 5 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110605055411/http://www.ilec.or.jp/eg/lbmi/pdf/03_Lake_Baringo_27February2006.pdf, посетен на 14 февруари 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с F.M.Omondi – „The Great Rift Valley Lakes“/изд. 2008
- ↑ а б в г д е Kenya’s Great Rift Valley
- ↑ а б в Magical Kenya, архив на оригинала от 15 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120215145117/http://old.magicalkenya.com/default.nsf/doc21/4YNSGXFZEI39?opendocument&l=1&e=5, посетен на 14 февруари 2012
- ↑ Materials recorded in Lake Baringo
- ↑ Kenya Birds // Архивиран от оригинала на 2008-03-02. Посетен на 2012-02-14.
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |