Уикипедия

Баровица

селище в Гърция

Ба̀ровица[1] (на гръцки: Καστανερή, Кастанерѝ, до 1926 година Μπαροβίτσα, Баровица[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония, област Централна Македония.

Баровица
Καστανερή
— село —
Изглед на селото
Изглед на селото
Гърция
40.9785° с. ш. 22.3882° и. д.
Баровица
Централна Македония
40.9785° с. ш. 22.3882° и. д.
Баровица
Кукушко
40.9785° с. ш. 22.3882° и. д.
Баровица
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина527 m
Население180 души (2011 г.)
Пощенски код61300
Телефонен код23430
Баровица в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 12 километра северозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Църквата „Света Параскева“
 
Карта на Влахомъглен
 
Стари къщи в селото

В XV век в Баровица са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.[3] В края на XIX век Баровица е влашко (мъгленорумънско) село в областта Влахомъглен в процес на напреднала българизация.[4][5]

Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 30-те години на XIX век.[6] Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[7]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Баровица е обългарено влашко село, в което само старите хора говорят влашки.[8]

През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев организира в селото комитет на ВМОРО. Манасиев пише за Баровица:

„ В с. Баровица нашата организация беше по-ограничена, защото имаше и гъркомани, та на събранието свикахме само онези, на които можехме да се доверим. По желание на Коста Гацев и братята му свикахме някои от селяните, които ни посочиха и поставихме начало на организацията.[9] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баровица живеят 750 българи християни.[10]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[11] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баровица (Barovitza) има 1280 българи екзархисти и в селото има българско училище.[12]

След Младотурската революция шест къщи от селото стават гъркомански.[13] В 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ По клеветничеството на 7 гъркомански патриаршийски къщи селската ни черква и училището са затворени, при все че ние българите екзархисти сме 150 къщи. Молим ви за отварянето на черквата и училището, за да не бъдем лишени от молитвен дом и децата си да спасим от хайлазуван по улиците. От името на българското население кмет Тано, член Петре.[14] “

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев в 1909 година в Баровица има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[15]

По данни на Екзархията в 1910 година Баровица има 154 семейства, 847 жители българи и една черква.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Баровица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Някои семейства, подозирани във връзка с комитите, бягат в България.[18] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баровица има 135 къщи власи християни.[19] В 1926 година селото е прекръстено на Кастанери.[20]

Прекръстени с официален указ местности в община Баровица на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дуйково[21] Ντουΐκοβο Трахилос Τράχηλος[22] връх на ЮЗ от Баровица[21]
Скарчали[21] Σκαρτσάλη Петротон Πετρωτόν[22] местност на ЗЮЗ от Баровца (1389 m)[21][21]
Орман[21] Όμάν Дасомену Δασωμένου[22] местност на З от Баровица[21]
Изворо[21] Ίσβορο Пиги Πηγή[22] местност на З от Баровица[21]
Валисофата Βαλισόφατα Маврорема Μαυρόρεμα[22]
Каркин Κάρκιν Литовуни Λιθοβούνι[22]
Калимари[21] Καλιμάρι Макристатон Μακρύστατον[22] възвишение на ЗЮЗ от Баровца (1389 m)[21]
Валисака[21] Βαλίσακα Макрахалияс Μακραχαλιάς[22] река на З от Баровица[21]
Кирго[21] Κίργκον Петрадес Πετράδες[22] връх на З от Баровица (1506,6 m)[21]
Синистра[21] Σινίστρα Зерворема Ζερβόρεμα[22] река на З от Баровица[21]

Официални преброяванияРедактиране

  • 1991 – 344 жители
  • 2001 – 237 жители
  • 2011 – 180 жители

ЛичностиРедактиране

 
Заявление от опълченеца Георги Димитров от Баровица за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 24 май 1934 г.
Родени в Баровица
  •   Анастас Георгиев (Атанас, Сандо, Ташо Георгев, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина[23]
  •   Братя Лазар (Лазос, Лазарос, †1912), Гоно (Гонос, †1944), Димитър (Митрос) и Траян (Траянос) Доямови или Дояма, гръцки андарти, видни дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  •   Гано Димитров (Гено), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[24]
  •   Георги Димитров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[25]
  •   Георги Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[26]
  •   Георги Шашев (1920 – 1945), гръцки комунист
  •   Гоно Димитров Гюпчев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[27]
  •   Димитър Христов Тръпчев (1900 – 1952), български общественик, основател на Македонското благотворително братство в Свети Врач, загинал в Плевенския затвор[28]
  •   Димо Търтев (1888 – 1946), български революционер от ВМОРО, по-късно привърженик на ВМРО (протогеровисти)[29]
  •   Коста Гацев (? – 1911), български революционер от ВМОРО
  •   Костас Гацос (1920 – 2002), гръцки комунист
  •   Коста Я. Кехайов, деец на Илинденската организация в Несебър[30]
  •   Лазо Константинов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Гевгелийско в 1905 година, а по-късно в Ениджевардарско[31]
  •   Мино Пържолов (Димитър, Мито Пържолев, 1886 – 1933), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
  •   Пено Пенчев (Пенкин, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[23]
  •     Тано Кудев, харамия, андарт и революционер от ВМОРО
  •   Трайко Баровски (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Тръпко Георгиев (Тръпчо, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, четата на Павел Христов[32]
  •   Христо Димитров (1880 – 1920), известен като Ичко Димитров Гюпчето или Ичко Гюпчев, български офицер и революционер, войвода на ВМРО, македоно-одрински опълченец
  •   Христо Доямов (Христос Доямас, ? – 1916), гръцки андарт
  •   Христо Тръпчев, деец на ВМОРО[33]
  •   Христо Търтев (1872 – ?), деец на ВМОРО
  •   Христо Чалъмов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота[34]
  •   Янко Д. Янчев, деец на Илинденската организация в Несебър[30]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II издание, София, 1989.
  4. ↑ Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
  5. ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 7,26., архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303184737/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/introducere.pdf, посетен на 2008-09-06 
  6. ↑ 4. Ιερός ναός Αγίας Παρασκευής Καστανερής. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  8. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 236.
  9. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  13. ↑ Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, стр. 103.
  14. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538 - 539.
  15. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  16. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  18. ↑ Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, с. 104.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  20. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  22. ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  23. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 145.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 215. Може би идентичен с Гоно Димитров Гюпчев.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 215.
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
  28. ↑ Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том III, София, 2004, стр. 171 – 172.
  29. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.341
  30. ↑ а б Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.76.
  31. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 81.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171.
  33. ↑ Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том III, София, 2004, стр. 171.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Баровица&oldid=11762049“.