Барометър
Барометърът е уред за измерване на атмосферното налягане.
Видове барометри редактиране
Живачен барометър редактиране
При живачния барометър атмосферното налягане се измерва, като аеростатичното налягане на въздуха се уравновесява с хидростатичния натиск на живак. Живакът се намира във вертикално разположена и затворена в единия край стъклена тръба, с вакуум в горната си част. Долният отворен край на стъклената тръба е потопен в съд с живак. До тръбата има скала, по която се отчита атмосферното налягане в милиметри живачен стълб (mmHg) или в милибари (mbar). Живачният барометър е изобретен от италианския учен Еванджелиста Торичели през 1644 г.
Анероиден барометър (анероид) редактиране
Анероидният барометър представлява херметично затворена кутия с разреден въздух. В зависимост от налягането на атмосферния въздух кутията се деформира. Посредством система от лостове налягането се отчита върху скàла чрез стрелка.
История редактиране
През 1643 г. италианският физик Еванджелиста Торичели създава първия живачен барометър, с който измерва атмосферното налягане. Барометърът на Торичели е стъклена тръба с дължина около 80 cm, единият край на която е отворен, а другият е затворен. Тя се запълва с живак, обръща се и отвореният ѝ край се потапя в съд с живак. Френският математик Блез Паскал коментира живачната тръба на барометъра на Торичели, заявявайки, че налягането на атмосферата наистина е сила, която избутва живачната колона в тръбата, и това се нарича просто атмосферно налягане, което в този случай се предава чрез живака. [1]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Holton Gerald James, Brush Stephen G. – Physics, the human adventure: from Copernicus to Einstein and beyond, Physics Today (3rd ed.), Rutgers University Press, 54 (10): 69, Bibcode:2001PhT....54j..69H, DOI: 10.1063/1.1420555, 2001. ISBN 978-0-8135-2908-0