Отваря главното меню

Барометърът е уред за измерване на атмосферното налягане.

Съдържание

Видове барометриРедактиране

Живачен барометърРедактиране

 
Старинни живачни барометри, Музей на изкуствата и занаятите, Париж

При живачния барометър атмосферното налягане се измерва, като аеростатичното налягане на въздуха се уравновесява с хидростатичния натиск на живак. Живакът се намира във вертикално разположена и затворена в единия край стъклена тръба, с вакуум в горната си част. Долният отворен край на стъклената тръба е потопен в съд с живак. До тръбата има скала, по която се отчита атмосферното налягане в милиметри живачен стълб (mmHg) или в милибари (mbar). Живачният барометър е изобретен от италианския учен Еванджелиста Торичели през 1644 г.

Анероиден барометър (анероид)Редактиране

 
Анероиден барометър
 
Барометър на Бурдон

Анероидният барометър представлява херметично затворена кутия с разреден въздух. В зависимост от налягането на атмосферния въздух кутията се деформира. Посредством система от лостове налягането се отчита върху скàла чрез стрелка.

ИсторияРедактиране

През 1643 г. италианският физик Еванджелиста Торичели създава първия живачен барометър, с който измерва атмосферното налягане. Барометърът на Торичели е стъклена тръба с дължина около 80 cm, единият край на която е отворен, а другият е затворен. Тя се запълва с живак, обръща се и отвореният ѝ край се потапя в съд с живак. Френският математик Блез Паскал коментира живачната тръба на барометъра на Торичели, заявявайки, че налягането на атмосферата наистина е сила, която избутва живачната колона в тръбата, и това се нарича просто атмосферно налягане, което в този случай се предава чрез живака. [1]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Holton Gerald James, Brush Stephen G. – Physics, the human adventure: from Copernicus to Einstein and beyond, Physics Today (3rd ed.), Rutgers University Press, 54 (10): 69, Bibcode:2001PhT....54j..69H, ИДО (DOI):10.1063/1.1420555 , 2001. ISBN 978-0-8135-2908-0]