Бартоломео Булгарини

Бартоломео Булгарини (на италиански: Bartolomeo Bulgarini; 1300 или 1310,[1] Сиена, Тоскана – 1378, Сиена) е италиански художник от Сиенската школа.

Бартоломео Булгарини. „Св. Екатерина Александрийска“, детайл. ок. 1335 г. Вашингтон, Национална галерея.
Света Екатерина

Исторически данниРедактиране

Джорджо Вазари споменава за Бартоломео Булгарини в своите „Жизнеописания на най-знаменитите живописци“. Той пише, че Бартоломео е ученик на Пиетро Лоренцети и дори нарисувал портрет на своя учител, който се пази в Сиена.

Спорове на изкуствоведите за авторството на произведениятаРедактиране

Дълго време се считало, че работите на Бартоломео Булгарини не са се запазили, но той е „открит отново“. Неговият „откривател“, знаменитият изследовател на италианското изкуство Бернард Беренсон, отначало събрал кръг от стилистично близки картини, макар да не знаел името на автора и измислил за него условно име Уголино Лоренцети, поради близостта на тези картини със стила на Уголино ди Нерио и на Пиетро Лоренцети. Картини, частично съвпадащи с тези, подбрани от Беренсон, друг изследовател – Девалд – приписал на анонимен майстор, когото той нарекал Майстор Овиле (на италиански: Maestro d'Ovile) по картина, намираща се в сиенската църква Сан Пиетро а Овиле. През 1936 година Милард Мейс (Millard Meiss) свързва авторството на двете групи картини с фигурата на Бартоломео Булгарини.

 
Бартоломео Булгарини. Поклонение на овчарите. ок. 1350 г. Музей Фога, Харвард.

Не съществува нито едно подписано от Бартоломео Булгарини произведения.

В инвентарните описи на Сиенската катедрала, изготвени през 1591 и 1594 години, художник с име Булгарини назовават автора на картината „Рождество“, която украсявала олтара Св. Виктор (всеки от четирите светци-покровители на Сиена има свой отделен олтар в катедралата и един от тях е олтара на св. Виктор). Сред авторите, изписващи картини за тези олтари, могат се посочат първокласни художници като Симоне Мартини и Липо Меми („Благовещение“ – сега в галерея Уфици, Флоренция), Пиетро Лоренцети („Рождество на Мария“ – катедралата в Сиена,), и неговия брат Амброджо Лоренцети. В описите се отбелязва, че Олтарът на св. Виктор е поръчан на Бартоломео през 1351 година. С времето специалистите стигат до мнението, че „Рождество“, отбелязано в инвентарния опис от XVI век е картината „Поклонението на овчарите“, която се пази, в Художествения музей Фог в Харвард и приблизително се датира от 1350 г. Картината има отчупване на краищата и е пострадала от неумели опити за реставрация. В това произведение може да се види умел баланс между двуизмерната плоскост, характерна за сиенската живопис от XIV век, и илюзорната дълбочина на пространството, създадена с помощта на две тънки колони. Картината е централен панел от триптих (двете странични части с изображения на светци – вероятно „Св. Виктор“ и „Св. Корона“ от държавния музей, Копенхаген; съхранени са панели ограничители, „Разпятие“ от Лувъра, Париж, и "Ослепяването на св. Виктор, Щеделевски институт, Франкфурт). Именно „Поклонение на овчарите“ е послужило за отправна точка за реконструкция на творчеството на художника.

Произход и произведенияРедактиране

За живота на Бартоломео е известно много малко. Съгласно документите той е бил син на „Мистър Булгарини“ (във всеки случай, изследователите свързват техните имена) с Болгарино ди Симоне Булгарини – аристократ, занимаващ няколко важни длъжности в Сиенската комуна. Някои изследователи във връзка с това считат, че Бартоломео се занимава с живопис, което подобава за аристократ, за развлечение. Документите свидетелстват, че изкуството е било негово основно занятие и за своята работа той получава възнаграждение. Не са се съхранили никакви сведения за неговото обучение в която и да е живописна работилница. От анализа на неговите произведения следва, че първоначално той може да е бил ученик на Уголино ди Нерио, но в по-късния период е попаднал под влиянието на работите Пиетро Лоренцети и Симоне Мартини.

В сиенските и флорентийските архивни документи Бартоломео се споменава няколко пъти от 1338 до 1378 год. Първото споменаване е свързано с изписване на стена на сиенската хазна. През 1345 г. неговото име се появява във връзка с незначителни работи, но през 1348 година, той се споменава вече като известен майстор – в заявка, постъпила от църква Сан Джовани Фуорчивитас в Пистоя, Булгарини се назовава като един от двамата най-добри майстори в Сиена (наред с Якопо ди Мино дел Пеличайо и флорентинците – Тадео Гади, Стефано Фьорентино и Андреа Орканией). После художникът получава няколко важни поръчки не само в Сиена, но от Флоренция и други горадове на Тоскана. Така в 1349 г., той рисува фрески в Порта ди Камоля (градските врати на Сиена), които не са запазени. През 1363 г. името на Бартоломео Булгарини се появяват в списъка на гилдията на сиенските художници (Ruolo dei pittori Sinesi). Към 1369 година се отнася документ, в който Master Bartholomeus de Senis се споменава сред живописците, работещи в същата година във Ватикана (изследователите еднозначно свързват това име с Булгарини); конкретно в документа се указва, че на художника са платени по 16 солдо на ден – това е резултат от много изгоден договор, само на няколко от 24-мата художници, привлечени за работа във Ватикана, папа Урбан V плаща такива големи суми. Текст от 1370 г. разкрива, че майсторът заедно със своята съпруга се включва в братството при сиенската болница Санта Мария дела Скала, която е не е болница в съвременния смисъл на думата, а по скоро благотворителна организация, приют за болни и сиропиталище. На Братството Санта Мария дела Скала Бартоломео Булгарини дарява цялото си имущество и оттогава и до края на живота си, той се нарича Фрате Бартоломео (брат Бартоломео). Постоянно свързан с този богоугоден сиенски обществен институт, Булгарини изписва пет олтара за Санта Мария дела Скала (английската изследователка Дайана Норман предполага, че по този начин болницата е решила въпроса свързан с на финансиране на живописни работи). Бартоломео Булгарини умира на 4 септември 1378 г., оставяйки незавършена фреска на поредния олтар, завършването на който е било поръчано на друг художник.

По всяка вероятност, след епидемията от чума 1348 Бартоломео Булгарини оглавява най-крупна за Сиена художествена работилница, в която се изпълняват работи от много известни сиенски майстори. Булгарини създава картини не само за сиенските учреждения – катедралата или болницата Санта Мария дела Скала (за която той създава пет произведения), но работи също така и във Флоренция, Сан Джиминяно, Пиенца, Гросето и Лука.

Днес на него се приписват достатъчно голям кръг произведения, сред които има съхранили се в пълнота полиптихи и триптихи: един от най-ранните „Триптих от Фоляно“ (1335 – 1340 г.; 91,5х143 см; Сиена, Пинакотека); „Олтар Ковони“ (ок. 1340 г. 121x181 cm; Музей ц. Санта Кроче, Флоренция; изследователите считат, че този олтар от църквата Санта Кроче, за който споменава Вазари в жизнеописанието на Булгарини), „Полиптих Бернсон“ (края на 1340 – години; Вила Тати, Флоренция); „Олтар Сестано“ (до 1350 г.; Сиена, Пинакотека), полиптих „Мадона с младенеца и светци“ (Частна сбирка, Сан Джиминяно), триптих „Мадона с младенеца и светци“ (ок. 1369 г., Санта Мария Маджоре, Тиволи).

Съхранени са и отделни части разделени олтари, които се пазят в най-добрите колекции на света :

  • (Св. Екатерина Александрийска), ок.1335 г.) – Национална галерия, Вашингтон
  • (Разпятие ок.1350 г.) – Лувър, Париж
  • (Разпятие, след 1330 г.) – Ермитаж, Санкт Петербург
  • (Св. Матей и Тома, ок. 1350 г.) – Метрополитен Ню Йорк,
  • Пинакотека, Сиена – (Възнесение на Мария; Мадона с младенеца, № 76, ок. 1355 г. и Мадона с младенеца № 80, 1359 – 1360 г. 

Всички тези работи представляват централни панели от олтари, изпълнени за Санта Мария дела Скала),

В колекциите на Германия – музей Валраф Рихартц, Кьолн (Мадона с младенеца на трон, ок.1350 г.; Св. Петър, ок. 1350 г.; Св. Матей ок. 1350 г.; Св. Франциск), а така в Берлин и Франкфурт на Майн; в Християнския музей на унгарския град Естерг (Мойсей, ок. 1350 г. и Пророк Даниил, ок. 1350 г.), в най-крупните частни колекции – Креса (Мадона с младенеца]) и Тисен-Борнемис (Мадона с младенеца, четири ангели и светци-мъченици), а така в църквите на Тоскана.

Уголино ЛоренцетиРедактиране

Уголино Лоренцети – измислено име на художник. В действителност художник с име Уголино Лоренцети не съществува. Това име измисля известния изкуствовед Бернард Беренсон за обозначение на кръга произведения на живописта, стилистически близки до маниера на Уголино ди Нерио, така и Пиетро Лоренцети. Сега е установено, че всички тези картини принадлежат на четката на Бартоломео Булгарини.

ИзточнициРедактиране

  • J. Steinhoff-Morrison. Bartolomeo Bulgarini and Sienese Painting in the Fourteenth Century. Princeton University, 1990.
  • Judith B. Steinhoff. Sienese Painting After the Black Death: Artistic Pluralism, Politics and the New Market Cambridge University Press. 2007.