Басараб IV Цепелуш

Басараб IV по прякор Тинар (Младия) или Цепелуш (Малкия набивач на кол - по примера на Влад Цепеш) (на румънски: Basarab cel Tânăr Țepeluș) е войвода на Влашко два пъти - през 1477-1481 и през 1481-1482 г.

Басараб IV Цепелуш
Войвода на Влашко
Управление 1477-1481
1481-1482
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Басараб, клон Данещи

Първото му управление започва през ноември 1477 г., когато отстранява от трона чичо си Басараб III. Налага му се да противостои на двама претенденти за властта - Мирчо III Дракул и Влад IV Монах.

Управлява до 23 март 1482 г., а после е убит от болярите на 13 юли същата година в село Глогова в областта Олтения.[1] Не е известно къде е погребан.

СемействоРедактиране

Басараб IV е женен за Мария, от която има син Данчул, претендент за трона през 1508/1510 г. с подкрепата на унгарците. Данчул е убит в Сибиу на 12 март 1510 веднага след като в същия ден взема участие в убийството на княз Михня I Реу.

Смята се, че Нягое I Басараб също е син на Басараб, но незаконороден. Официално Нягое се води син на болярина Първу I Крайовеску и съпругата му Няга, но според хипотезата на изследователя Андрей Пипиди след като Мария, съпругата на Басараб, е задържана в плен от неприятелите му, той се опитва да направи размяна между нея и една от дъщерите на своя конкурент Басараб III Стария. Предвидената размяна обаче се проточва дълго и затова Басараб IV заплашва, че ще се разведе с Мария. Според църковния канон това не е възможно, но това не пречи на Басараб да започне любовна връзка с болярката Няга от Хотарани. След като тя забременява от него, Басараб IV я омъжва за един от своите приближени, Първу I Крайовеску, който се съгласява да припознае детето, бъдещия Нягое Басараб.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Basarab al IV-lea cel Tânăr Ţepeluş
  2. « Amour et société » dans: Byzantins, Ottomans, Roumains, le sud-est européen entre l'héritage impérial et les influences occidentales. Éditeur: Honoré Champion Paris (2006) (ISBN 2-7453-1293-6) p. 196