Уикипедия

Башино село

Башино село или само Башино, понякога Бащино село (на македонска литературна норма: Башино Село; на турски: Паша Кьой) е село в община Велес, Северна Македония.

Башино село
Башино Село
— село —
общ изглед
общ изглед
41.7483° с. ш. 21.76° и. д.
Башино село
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областПовардарие
Надм. височина205 m
Население814 души (2002)
Пощенски код1406
МПС кодVE
Башино село в Общомедия

География редактиране

Башино село се намира в средния дял на Велешката околия, в северната част на малкото Велешко поле, между международния път Е-75 и река Вардар. Средището е разположено на 175 м надморска височина и е отдалечено на 5 км от град Велес. Населението му е 775 души, от които 767 декларират, че са македонци, а 8 - сърби.

В селото съществува начално училище, поща и хранителни магазини. С площ от 9,6 км2, 393,5 ха обработваема земя и едва 0,2 ха гори, населението на селото се занимава главно със земеделска работа. Башино село е средно по големина, с положителен прираст в броя на популацията. Немалък дял от трудоспособните жители работят във Велес.[1]

История редактиране

 
Писмо за сключване на орталък между търговците от Башино село Хаджи Тасе и Мано Хаджи Петко, 5 януари 1814 година: „От денеска овде покажуям како се чйниме ортаци сос Хаджи Тасета. И турия Хаджи Тасе капитал 5000 гроша, броени пари да работат. На среде от овиа пари, што ке им даде госпот – или кяр или зарар – братски да делат наполу. И имаме збор за четири години да работиме заедно ортаклък. Откак се свърши това време, ако сака и еден и други, пак можат за повеке време да останат; затова правиме две писма едно како друго, да се знае. 1814. януария 5. Башино село, Яс Хаджи Тасе су каил Яс Мано Хаджи Петко. Како е горе згрешено не сме покажале от овиа капитал ште требат повеке пари или десет хиляди или дваесет – да стои добир Хаджи Тасе секой пат и да работат сос файде по 50 пари на месец на сто-то.

Според преданията Башино село е наречено така по думите на неизвестен турски бег, който когато го видял казал: Е, това е баш селото - хубаво село. Жителите на селището и то самото се споменават в няколко народни песни от македонския край. Други варианти за етимология са, че българското име произлиза от турското му - Паша кьой или от думата баща.

Селската църква „Свети Никола“ е от 1840 г.[2]

През първата половина на XIX век в Башино село съществува българско училище. В 1845 година башиноселци изготвят печат на своето училище, на който е отбелязано: „Печ(ат) Башовското Българско Училище“[3] В 1859 година Йордан Хаджиконстантинов-Джинот пише, че Башино село има 200 къщи, църква „Свети Никола“ и „добро училище с един прост учител“.[4]

На 10 май 1848 година башиноселци пишат молба за финансова помощ за училището си до Александър Екзарх, в която казват:

„ ...Селото имаме 150 къщи све болгаре и училище имаме добро, ради учител от истото село само на боларский язик, а деца се збираят до 80...[5] “

След което на 8 юни 1850 година с писмо подписано от поп Димитър Стефанов, поп Мице Радула, учителя Давид Теодоров, Мануш Коджабашев, Хаджи Трайко, Никола Радула и други му благодарят за получените 800 гроша помощ за девическото училище:

„ ...Благонадеяни сме занапред да получаваме вашата богата помощ, с която улесняющеся да следуваме по горящему богодухновенному желанию вашему с преосвещение простейшаго рода нашего и ту в Западной Булгарии...[6] “

В 1875 година д-р Пантелей Минчев подарява едно годишно течение от вестник „Ден“ на местното читалище, което е посочено като намиращо се в будно българско село с добре развито учебно дело.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Бащино село е посочено като село със 70 домакинства с 338 жители българи.[8] На 9 февруари 1879 година турски бежанци нападат велешката църква „Свети Спас“, а по-късно и църквата в Башино село (Пашакьой).[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Башино е населявано от 960 жители, като всички са българи.[10]

В края на XIX и началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част от жителите му са под върховенството на Българската екзархия, а останалите са привърженици на сръбската пропаганда. През 1891 година 34 къщи от селото (от общо 184) се обявяват за сръбски. По-късно за нуждите на сърбоманската група в селото се открива и сръбско училище, което функционира паралелно с българското.[11] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Башино село има 63 сръбски къщи.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1200 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти и функционира българско училище.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Башино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Паша кьой (Pašaköj) като сръбско село.[15]

В миналото голяма част от жителите се преселват в Куманово, тъй като градът привличал хората от района, след сливането на вардарската с моравската железница от 1888 година.

Според преброяването от 2002 година селото има 814 жители.[16]

Националност Всичко
македонци 802
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 8
бошняци 0
други 3

Личности редактиране

 
Андрей и Константин Петкович
 
Лазар Петрович
Родени в Башино село
  •     Андрей Петкович (1837 – 1897), български учител и руски дипломат
  •   Атанас Вишин (1890-1984), български общественик, един от основателите на Македонска политическа организация в Австралия[17]
  •   Георги Андреев Гарев (1877 - след 1943), български революционер
  •   Димитър Петкович, български възрожденец
  •   Душко Лукарски (1913 - ?), политик от Федерална Югославия
  •   Игнат Т. Чимрев, български учител в родното си село след 1840, спомоществовател за „Православное учение.. Платона“, превел Ил Стоянов (1844) и за „Житие св. Григория Омиритскаго“, превел Ав. Попстоянов (1852)[18]
  •   Кица Колбе (р. 1951), северномакедонска писателка
  •   Константин Петкович (1824 – 1898), български славист, публицист и поет; руски дипломат и преводач
  •   Лазар Вишин, български революционер
  •   Лазар Петрович (1850 – 1903), сръбски генерал
  •   Михайло Маневски (р. 1937), политик от Северна Македония
  •   Темелко Байрактаров (1882 – 1918), сърбомански четнически войвода, загинал на Солунския фронт
Умрели в Башино село
  •   Наце Янкович (? - 23 декември 1904), сърбомански четнически войвода, екзекутиран от велешката чета на Стефан Димитров[19]
Свързани с Башино село
  •   Пандо Белев, родом от Велес, учител в селото през 1873-1874 година[20]

Бележки редактиране

  1. ↑ Населени места во Општина Велес
  2. ↑ Башиноселска парохија - цркви // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
  3. ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 82
  4. ↑ Цариградски вестник, 9, 0 421, 7 март 1959, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 72.
  5. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 146 - 147.
  6. ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 148.
  7. ↑ Кондарев, Никола. Народните читалища в България, Том I. София, ОФ, 1972. с. 219.
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 298.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  11. ↑ Поверителен доклад от българския консул в Скопие Ив. Икономов до министър-председателя, 21 март 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония, София, 1995, с. 492
  12. ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  15. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  16. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  17. ↑ Парцел 36 // София помни.
  18. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 703.
  19. ↑ Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
  20. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 60.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Башино_село&oldid=12188331“.