Отваря главното меню

Pater Patriae (от лат. Баща на отечеството) – древноримска почетна титла, давана от Сената за изключителни заслуги пред Републиката или Империята. В по-ново време, подобна титла се присъжда на представителни органи на властта в много, основно европейски, страни.

Римски периодРедактиране

За първи път тази титла е дадена на политика и оратор от периода на Късната Република Марк Тулий Цицерон за неговото участие в потушаване на Заговора на Катилина, станал по време на неговата служба като консул през 63 пр.н.е.. Вторият притежател на титлата става през 45 пр.н.е. Гай Юлий Цезар, който става пожизнен диктатор на Древен Рим и фактически едноличен владетел на Римската Република.

Наследникът на Цезар, Октавиан Август, не прави титлата част от задължителните императорски регалии, за разлика от титлите Император, цезар, Август, princeps senatus, pontifex maximus и tribunicia potestas. Гай Светоний Транквил пише, че на наследника на Август- Тиберий това званието също е предложено, но той го отказва.[1]

С времето тази титла е давана на много римски императори, предимно след дълго управление или при условия, когато императора е много уважаван от Сената, както в случая с император Нерва.

Хронологически списък на римските "Pater Patriae"Редактиране

Всички изброени, без Марк Цицерон и Юлий Цезар, са римски императори

Други "Бащи на отчеството"Редактиране

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране