„Беатриче и Бенедикт“ (на френски: Béatrice et Bénédict) е опера на френския композитор Ектор Берлиоз по негово собствено либрето, базирано на комедията „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир.[1]

Беатриче и Бенедикт
Корица на първото издание на вокалната партитура
Корица на първото издание на вокалната партитура
КомпозиторЕктор Берлиоз
ЛибретистЕктор Берлиоз
ОсноваМного шум за нищо“ от Уилям Шекспир
ЖанрКомична опера
Действия2
Премиера9 август 1862 г.
Баден-Баден, Баден
Беатриче и Бенедикт в Общомедия

„Беатриче и Бенедикт“ е първата значима оперна преработка на пиесата на Шекспир, като Берлиоз планира написването на своята опера през 1832-1833 г. по време на най-силните перипетии на любовта си с английската драматична актриса Хариет Смитсън, която скоро след това става негова жена. Това дава основание да се предполага, че в историята на двамата главни герои – влюбените един в друг, но несмеещи да го признаят Беатриче и Бенедикт – композиторът е вложил много от чувствата, които са го вълнували тогава.[2]

Берлиоз се заема с написването на опера по произведението на Шекспир едва след завършването на „Троянци“ през 1858 година, като сам пише либретото. В оригиналното произведение на Шекспир главните герои са Херо и Клавдио, докато Беатриче и Бенедикт имат поддържаща роля и са носители на така наречената висока комедия. Берлиоз обръща ролите, което го кара да нарече операта с имената на своите главни герои вместо с оригиналното заглавие на Шекспир.[2]

Операта „Беатриче и Бенедикт“ е завършена през 1862 г. Първото изпълнение е трябвало да бъде осъществено от Опера комик в Париж, но под предлог, че нямат подходяща певица за Беатриче, ръководството се отказва от своя ангажимент. На 9 август същата година „Беатриче и Бенедикт“ е изнесена в театъра на Баден-Баден с голям успех, а през следващата година Берлиоз дирижира немскоезична постановка във Ваймар. Операта е представена за пръв път във Франция през 1890 година.[2]

  1. www.catalogue.bnf.fr
  2. а б в Сагаев, Любомир. Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.