Бегла стрелба (Бегъл огън) – метод за увеличаване на плътността на артилерийската стрелба в състава на подразделението (батарея, дивизион и т.н.), когато всяко оръдие води огон не по команда (както при стрелба със залпове), а незабавно по готовност[1][2]. В съвременните артилерийски ръководства беглия огън се препоръчва за използване при огневите налети, а също и при подавление на високомобилни и добре защитени цели на бойното поле (например – танкове).

Като правило, беглия огън започва със залп от всички огневи средства и с максимално темпо продължава до изразходването на указаното количество боеприпаси[3].

Интересни фактиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Беглый огонь//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.}}
  2. Самойлов К. И.. Морской словарь.
  3. Левченко В. А., Сергин М. Ю., Иванов В. А., Зеленин Г. В.. Стрельба и управление огнём артиллерийских подразделений. Учебное пособие. ISBN 5-8265-0114-6.
  4. Барсуков Е. З.. Артиллерия русской армии (1900 – 1917 гг.). Т. 3.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беглый огонь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.