Беден
Беден е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.
| Беден | |
 | |
  Беден  Беден | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 282 души[1] (15 март 2024 г.) 6,17 души/km² |
| Землище | 45.762 km² |
| Надм. височина | 1141 m |
| Пощ. код | 4817 |
| Тел. код | 03049 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 03112 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Девин Здравко Иванов (БСП за България, ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Беден Румен Каров (ДПС) |
| Беден в Общомедия | |
География, име, население редактиране
Село Беден се намира в Средните Родопи, на южен склон на рида Чернатица, над Широколъшка река. Официалното име Беден отговаря по звучене на оригиналното Бядън, с гръцко име на крепостта Μπεάδνος (Беаднос) (Цончев 1963)[2] на Сухи връх над селото (1472 м), а думата bedèn на турски означава крепостна стена. Сухи връх е на скалист гребен, който се разлива в широко било – Градище. Под върха е местността Брязво (Брезово) – място на старото селище от късната античност и средновековието. На долния край на Брязво са двата хълма Малката чорква и Голямата чорква. А под тях е съвременното село. Под селото на 3 км е Широколъшка река и до нея се намират известните още в древността Беденски минерални бани. Населението на селото варира в историята и достига максимума си през 70-те години на XX в. – над 1300 жители в повече от 350 къщи. Към момента (2023) тук живеят около 200 жители. Диалектът е запазил старославянска фонетика и лексика, паралели на които намираме в други славянски езици (Меракова 1993).
История редактиране
Село Беден съществува от векове. В османски данъчен регистър от 1576 г. намираме: „Село Бедан – Стою Радослав; Станил Георги, Велико Георги, Вълчо Димо, Хубчо Братослав, Димитри Вълчо, Дургут, син на Абдулах“. Там е пояснено: „Нашият документ потвърждава, че селището се наричало Бедан, което можем да свържем със средновековното му име, а Беден е по-късна отурчена форма.“ [3] В Родопите живеело тракийското племе беси. След тях тук се заселили славяни от племето рупци. Рупчос става основно име на областта (нахията) по време на Османското владичество, а населението е отбелязвано в регистрите като „рупчозлии“. Селището отначало е било на високата равнина в Брязво (а също и на Равне). Преместването му става поради липсата на питейна вода. Открити са следи от засипан кладенец. Едни поемат на изток и се заселват в тучна долина донасяйки името Брезе. Другите се заселват надолу под черквите. От османските данъчни регистри (дефтери) става ясно, че местните хора са били данъкоплатци, а не закрепостени. В дефтерите от 1515, 1569, 1576 са посочени земи, зърнени храни, воденици, вино, овце. В регистъра от 1569 г. се дават още две имена на селото: Градè и Вòдане, явно по името на старото селище Градище и по минералните бани. (Р. Ковачев, преводач, 2006).[4]
Беден е наследник на средновековната крепост Бядън, чиито останки се намират на Сухи връх. Бядън е спомената на гръцки като Μπέαδνος (Бяднос) от Йоан Кантакузин в средата на 14 век като една от деветте родопски крепости, предадени от императрица Анна Савойска на българския цар Иван Александър заради обещаната българска помощ във войната срещу Кантакузин.[5][6][7]
С името Беден селото се споменава за пръв път в турски регистър от 1515 г. В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 г., съставен в периода от 15 септември 1920 г. до 3 септември 1921 г., като вакъфско село се споменава и Беден (Beden).[8]
Археология редактиране
През 1959 г. в селото е открит средновековен християнски некропол от XI – XII в.[9], а в землището му – следи от светилище на тракийския Херос, от антично селище и некропол от IV в., както и останки от манастир, разрушен през XVII в. В района на Беден след това са открити цял ред антични и средновековни некрополи със стотици гробове, с много керамика и най-различни украшения, някои като в столиците Плиска и Преслав. [10] През 1965 г. е намерен скелет на жена с гривни, обеци и разкошна диадема. Откривани са римски, византийски и български монети от времето на Иван Александър.
Тракийският шлем от Беден редактиране
Тракийският шлем е открит в местността Голямата чорква през пролетта на 1972 г. при прокопаването на канали за напояване. В пръстта от насипа се откриват частите на шлема и шест бронзови торкви (шийни гривни), с част от човешки череп. Броят на торквите свидетелства за високото положение във военната йерархия на техния носител (Дамянов 1998)[11].
През юли 2006 г. на Сухи връх са проведени частични разкопки под ръководството на археолозите от Смолянския музей Дамян Дамянов и Николай Бояджиев[12].
Крепостта Бядън и праистория редактиране
Стратиграфията на археологическият обект свидетелства за съществуването през различните епохи на:
"– укрепено убежище с няколко жилища от късната каменно-медна и вероятно ранно бронзова епоха; – тракийско светилище през късната бронзова епоха (ХVІ–ХІІ в. пр.Хр.); – тракийска крепост и светилище от ранножелязната епоха ( ХІІ–VІ в.пр.Хр); – тракийско светилище от късната желязна епоха (VІ в.пр.Хр.– І в. сл. Хр.) – военна византийска крепост през VІ в.; – българска крепост – ХІІІ–ХІV в".[13]
Върхът е и култово, и стратегическо място, затова е използван през каменно-медната и къснобронзовата, желязната и античната епоха (Дамянов 2007). Тук е престроена и използвана от византийците, превзета от славяните и след векове отново византийска и българска крепост (по всяка вероятност Беаднос). Сред откритите през 2006 г. артефакти са: каменна тесла, нож, питоси, хромел, много керамика от различни периоди.
1. През късния енеолит на върха вероятно е съществувало жилище, а може би и няколко жилища. За сега фрагментите от енеолитна керамика са малобройни. Следи от жилищни стени или от укрепление не са открити.
2. Вторият период на осезателно присъствие на върха е през къснобронзовата и ранно-желязната епохи, когато тук явно функционира светилище (на връх), без архитектура. От това време, през тази година също не бяха намерени доказателства за укрепяване на върха.
3. Третият период е през ІІ – ІV в., когато на Сухия връх е изградена култова сграда.
4. През VІ в. византийската империя изгражда военна крепост, с площ 500 кв. м, поддържана вероятно от гарнизон, който е контролирал комуникацията по пътя, свързващ два от трансродопските пътища от Тракийската низина до Беломорското крайбрежие.
5. Последният период от съществуването на крепостта обхваща ХІІІ – ХІV в., когато тя вероятно функционира като феодален замък. Към този период може да се причисли изграждането и повторното възстановяване на отбранителната кула пред източния вход на крепостта. [14]
Каменен път води от входа на източната стена по хребета към Градище, източно от крепостта, където се вижда обла тракийска могила. Според Дамянов и Бояджиев пътят е връзка между Централния и Източния среднородопски пътища с направление север-юг и свързващи Филипопол с градовете по Беломорското крайбрежие. Целта на тази система е била да охранява пътищата – главни и локални, да поддържа съобщенията по тях и да предоставя защита (убежище) на местното население при военни действия, което от своя страна поддържало крепостите и осигурявало военния гарнизон. Уникални за Беден и Подвис са квадратните крепостни кули пред входовете им (пак там).
През османското владичество в България Беден е голямо село и административно принадлежи към Татарпазарджишката кааза. През 1872 г. в селото има 80 къщи. От 1878 до 1886 г. то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 г. в селото живеят 774 души, през 1946 – 1023 души, а през 1965 – 1037 души. [15] Според Българо-турската спогодба от 1886 г. селото остава към Турция. Влиза в България по силата на Букурещкия мирен договор 1913 г.
Подробна селищна монография за историята и културата на село Беден с автор проф. Сергей Герджиков е издадена през 2005 г.: под заглавие Богатствата на Бедан.[16]
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Цончев, Димитър. Родопските средновековни крепости Козникос и Беаднос // Известия на Археологическия институт към БАН xxvi. 1963. с. 87.
- ↑ Турски извори за българската история. София, БАН, Извори за българската история. Том 16: Турски извори за българската история. Факсимилета 1972. с. 86.
- ↑ Герджиков, Сергей. Богатствата на Бедан // ГЕО Август. 2011. с. 82.
- ↑ Johanni Cantacuzeni Historiarum Libri IV.: Graece et latine, v. 2, Bonnae, 1831, 406.
- ↑ Цончев, Димитър. Родопските средновековни крепости Κοσνικος и Μπεαδνος, в: Известия на Археологическия институт, Издателство на БАН, 1963, стр. 87 – 93.
- ↑ Иречек, Константин. История на българите, Издателство Наука и изкуство, София, 1978, стр. 351.
- ↑ Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 16 март 2009. Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine.
- ↑ Георгиева, Соня. Средновековни некрополи в Родопите // Родопски сборник I. 1969. с. 150.
- ↑ Ваклинова, Маргарита. Късноантичен некропол при с. Беден, Смолянски окръг // Родопски сборник II. 1969. с. 141-157.
- ↑ Дамянов, Дамян. Тракийският шлем от Беден, Девинско // Rhodopica 1. 1998. с. 39-45.
- ↑ Дамянов, Бояджиев, Дамян, Никола. Археологически проучвания на Беденската крепост - Средни Родопи // Археологически открития и разкопки през 2006. 2006. с. 276-279.
- ↑ Дамянов, Дамян. Ранно-византийска и средновековна българска крепост при Беден - Средни Родопи // Laurea. IN honorem Margaritae Vaklinova 1. 2006. с. 111-128.
- ↑ Дамянов, Бояджиев, Дамян, Николай. Археологически проучвания на Беденската крепост // Археологически открития и разкопки през 2006. 2007. с. 278.
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
- ↑ Герджиков, Сергей. Богатствата на Бедан. Природа, история и култура. София, Издателство Екстрем, 2005. ISBN 954-8418-39-8.
