Бедрена кост (на латински: femur, os femoris, нарича се често Фемур) е най-дългата и най-силна тръбеста кост в скелета на животните. Тя е част от скелета на долния (задния) крайник свързваща таза с подбедрените кости. Тя е най-силната от дългите кости и изпълнява ролята на лост при изтласкване тялото напред[1].

Бедрена кост

ОписаниеРедактиране

Бедрената кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край.[2] На проксималния край се намира главата (caput ossis femoris) отделена от костта с шийка (colum ossis femoris). Тя влиза в ставната трапчинка на таза като участва в образуването на хълбочната става. На срещуположната страна се намират груби възвишения наречени въртели (trochanter). Обикновено техния брой е три, но при някои видове един от тях може да липсва. Дисталната част на костта е задебелена и образува два кондила (condylus medialis et lateralis) разделени с трапчинка (fossa intercondylaris). Те влизат в образуването на колянната става.

Видови особеностиРедактиране

  • При човека
  • При говедото – главата на бедрената кост е силно изпъкнала медиално и е отделена с ясна шийка, с изключение проксимално[1]. Третият въртел липсва, а малкият е слабо развит.
  • При свиня – бедрената кост е сравнително къса, груба и дебела. Третият въртел липсва, а малкият е грапаво надебеление. Тялото на костта е цилиндрично.
  • При кон – главата е отделена с неясна шийка. Третият въртел е ясно развит. Медиалният кондил е много по-добре развит от латералния.
  • При куче - бедрената кост е дълга, цилиндрична и леко изпъкнала напред. Главата еотделена с тънка и дълга шийка. В задната част на кондилите съществуват две допълнителни ставни повърхности за свързване със сезамовидни костици.
  • При птиците – бедрената кост е дълга, цилиндрична и добре развита. Главата е добре оформена и отделена с ясна шийка. Тялото е леко извито и насочено слабо напред[3]. Проксималният край на костта може да се палпира и използва за вземане на костен мозък[4]. При патица и гъска бедрената кост е по-къса, права, въртелът не изпъква над главата, а шийката е широка и по-слабо очертана[4].

ИзточнициРедактиране

  1. а б Гаджев, С. Анатомия на домашните животни, Том I, 2-ро прер. и доп. изд.. Стара Загора, самоизд., 2016. ISBN 978-954-487-140-6. с. 162-165.
  2. Ковачев, Г. & Гигов, Ц. Анатомия на домашните животни, том I, Земиздат, 1995, с. 152-155
  3. Гигов, Ц. Анатомия на домашните птици, второ издание, Земиздат, 1985, с. 19
  4. а б Гаджев, С. Анатомия на домашните птици, 2-ро прер. и доп. изд.. Стара Загора, Мая Стоянова Гаджев, 2019. ISBN 978-619-91431-0-0. с. 32.