Бедрос Сиремджиян
Бедрос Сиремджиян (на арменски: Պետրոս Սերեմջյան) известен още като Бедо Булгараци е български офицер, български и арменски революционер.
| Бедрос Сиремджиян Պետրոս Սերեմջյան | |
| български и арменски революционер | |
 | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 ноември 1901 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
Биография редактиране
Бедрос Сиремджиян е роден в арменско семейство през 1872 година в Пловдив, тогава в Османската империя. Завършва гимназия в Пловдив, а след това Военното на Негово Височество училище и като всички успешно завършили е произведен в чин подпоручик от Българската войска. Отдава се на каузата за освобождението на Армения от османска власт и заминава за Персия, откъдето на няколко пъти навлиза с въстанически чети в арменските земи. В 1901 година е арестуван от руските власти и лежи за кратко в руски затвор.[1] По-късно същата година той заедно със свои съратници арменци и българи от ВМОРО - Слави Мерджанов, Петър Соколов, Оник Торосян, Татул Зармарян от Малгара и други, по нареждане на Степан Зорян, формират в Пловдив революционна чета под негово командване, която планира неуспешен опит да отвлече персийския шах, след което. българо-арменската чета навлиза в Одринска Тракия и се насочва се към одринския валия, но и той се оказва недостъпна цел и четата отвлича Нури бей, сина на видния одрински чифликчия Дертли Мустафа. Започва преследване и те са открити от потерите в местността Юклуците, близо село Киречли, Одринско. След сражението, в което е убит синът на чифликчията, а Петър Соколов и Татул Зармарян са тежко ранени и умират, Сиремджиян, Мерджанов и Торосян, също тежко ранени, са заловени. След излекуването им във военната болница в Одрин, те са екзекутирани чрез обесване на 27 ноември 1901 г.[2][3][4][5][6]
Бележки редактиране
- ↑ Македоно-одрински куриер, бр.6, 18 април 1903 г., стр.1
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 193.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 102.
- ↑ Петъръ Соколовъ и Свѣтославъ Мерджановъ // Илюстрация Илиндень 1 (11). Илинденска организация, Септемврий 1928. с. 3.
- ↑ „Македония“, бр. 8, април 1904 г., стр. 20.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 426-427.