Бежаново (област Ловеч)

село в община Луковит, обл. Ловеч
(пренасочване от Бежаново (Област Ловеч))
Вижте пояснителната страница за други значения на Бежаново.

Бежаново е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч. В землището му са разкрити поне пет археологически обекта.

Бежаново
България
43.2289° с. ш. 24.3953° и. д.
Бежаново
Област Ловеч
43.2289° с. ш. 24.3953° и. д.
Бежаново
Общи данни
Население1379 души[1] (15 март 2024 г.)
22,6 души/km²
Землище60.937 km²
Надм. височина184 m
Пощ. код5792
Тел. код06984
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ03143
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
НАДКА ГЕЧЕВА /НЕЗАВИСИМ/

География

редактиране

Село Бежаново се намира в Северен Централен регион на България. На 130 км от София и на 35 км от Плевен и Ловеч. Надморската му височина е от 100 до 199 м. Селото се разполага върху два срещуположни хълма около река Каменица (приток на Вит), което прави терена наклонен и това се отразява и в архитектурата. Често къщите са разположени терасовидно върху стръмния терен така, че към улицата е на един етаж, а към наклона – на два. Като правило двата етажа се свързват с външно бетонно стълбище.

Произход на името

редактиране

Според местна легенда името на село Бежаново възникнало, когато под османска власт през селото минавал османския паша и изрекъл думите „Бежан Aва“, което значело чист вьздух или чиста природа. Оттогава селището било наречено Бежаново. Друга легенда разказва, че по турско време много бежанци се преселили и заживели тук.

Най-достоверна и научно обоснована теория за произхода на името на селото има историкът от началото на ХХ век Васил Миков. Според него и по подобие на банатския топоним Стар Бешенов селото получава името си от маджарското произношение на племето печенеги, които вероятно са живели през средновековието в двата района.[2]

Археология

редактиране

През септември 2007 археолози откриват в местността Бануня край Бежаново поселище от четвъртото хилядолетие преди Христа. Разкрити са пет огнища, три пещи, ръчна мелница за зърно, както и керамични съдове, две медни шила, каменна брадва и оръдия на труда, изработени от кремък.[3]

От запазените в околността останки от няколко антични селища ясно проличава, че мястото е имало важно стратегическо значение и през гръко-римския период. Особено колоритна е крепостта „Пресечена скала“ край река Каменица, която е охранявала минаващия успоредно на реката път. Разкритите древни укрепления в землището на стратегически разположеното село са:

  • Крепост 1[4]
  • Бекярско кале[5]
  • Укрепено селище Бануня[6]
  • Укрепено селище[7]
  • Крепост при кариерата за камъни[8]

При избухването на Балканската война 4 души от Бежаново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Население

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 1424 100,00
Българи 762 53,51
Турци 250 17,55
Цигани 348 24,43
Други 5 0,35
Не се самоопределят 9 0,63
Неотговорили 50 3,51

В селото има добре запазена православна църква „Възнесение Господне“, построена от Исая Мажовски.[11]

Културни и природни забележителности

редактиране

В село Бежаново има голяма църква, две училища и една детска градина. Край него преминават реките Вит, Каменица, и Катунецка река. Край селото се намира пещера „Парниците“. В нея има подземно езеро. Влиза се с лодки. В селото е и паметната плоча на загиналите през войните. Близо до селото се намира скривалището на партизаните, което се намира в местността Киризлика. Село Бежаново е село богато на пещери. Някои от тях са: пещера Коня, Очилатата пещера, Данчова дупка. Също като природни забележителности се смятат: местността Синигера, Вълчия дол, местността Боруня, местността Синия вир.

 
Паметник на летците

През 2013 година на Спасовден в село Бежаново са тържествено открити два мемориални паметника. Те са изградени от местен инициативен комитет, с подкрепата на кмета на Бежаново, със средства на признателни родолюбци и на наследници на именитите бежанчани. Паметникът е издигнат в черковния двор и е посветен на четирима летци от селото, участвали във войните – Димитър Дяков, полковник Васил Вълков, капитан Марин Петров и капитан Георги Бояджиев.

Вторият мемориален знак, открит по време на празника, бе паметна плоча, посветена на дългогодишния кмет на Бежаново Първан Първанов. Плочата е изработена от гранит и е поставена на сградата на местното читалище „Учител 1921 г.“. Първан Първанов е начело на Бежаново от 1958 г. до 1976 г., през което време селото се нарежда на трето място в страната по успехи в благоустрояването, построени са читалището, здравната служба, редица стопански обекти, създавана, поддържана и развивана е инфраструктурата и улиците на Бежаново. Като акт на признателност към делото му и съгласно решение на общинския съвет в Луковит централният площад в селото вече носи неговото име.[12]

Личности

редактиране
  • Марин Грозев Петров – летец, капитан от ВВС на Царство България. Преди 9 септември 1944 сваля американски бомбардировач, след това и немски над Сърбия. Екзекутиран от народния съд на 13 март 1945 г.
  • Станислав Даскалов (р. 1952), дипломат и политик
  • Кунчо Велев (р. 1933) – учител и земеделец
  • Христо Генчев Христов (Татара), партизанин
  • Дико Иванов (р. 1901 – ?), български химик
  • Васил Вълков (1897 – 1945), български офицер, полковник, жертва на комунистическия режим
  • Цоцо Цоцов (р. 1926), български партизанин, офицер, генерал-полковник.
  • Кунчо Кунев (1934 – 2015), български политик от БКП

Редовни събития

редактиране
  • Всяка година в началото на месец юни (първата събота и неделя) се провежда селският събор.

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943
  3. Тракийски селища от ІV хил. пр. Хр. проучват край Бежаново
  4. bulgariancastles.com, архив на оригинала от 28 април 2018, https://web.archive.org/web/20180428182307/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/3255, посетен на 28 април 2018 
  5. bulgariancastles.com, архив на оригинала от 28 април 2018, https://web.archive.org/web/20180428182324/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/441, посетен на 12 февруари 2021 
  6. bulgariancastles.com, архив на оригинала от 28 април 2018, https://web.archive.org/web/20180428182055/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/3257, посетен на 12 февруари 2021 
  7. bulgariancastles.com, архив на оригинала от 28 април 2018, https://web.archive.org/web/20180428181000/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/5456, посетен на 12 февруари 2021 
  8. bulgariancastles.com, архив на оригинала от 28 април 2018, https://web.archive.org/web/20180428182342/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/439, посетен на 28 април 2018 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  10. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
  12. Вестник Ловеч Прес-Два паметника откриха в Бежаново