Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище

Безименното акционерно дружество (БАД) е създадено за да осъществи проектите за строителство на модерно пристанище в град Варна през 1899 г. То е образувано след фалита на предшестващия изпълнител „Михайловски и Хайребодян“, като включва част от акционерите на предишното. След като изпълнява тази и няколко други цели дружеството е обявено в ликвидация през 1911 г., но добре запазеният му архивен фонд сочи, че неговите активи са на разположение до 1933. Дружеството построява Варненското и Евксиноградското пристанища, завършени съответно през 1906 и 1910 г. и плавателния канал Черно море – Девненското езеро – през 1908 г.

БАД Варна
Техническият състав на БАД, 1904
Техническият състав на БАД, 1904
Индустриястроителство
Предшественик„Михайловски и Хайребодян“
Основаване1895
Закриване1946
СедалищеВарна,  България
ПродуктиВарненско пристанище
Канал Варна – Девня

Архивни свидетелства редактиране

Във Варненския държавен архив са запазени документи за поемни условия за постройка на Варненското пристанище, общи ситуационни планове на пристанището, копирни книги, сметки по извършването на строежа, свързани с работата на предприемачите Михайловски и Хайребодян, които извършват строежа на пристанището между 1985 и 1899. Запазени са и Устав на безименното дружество за направа на Варненското пристанище (1900), доклад на Управителния съвет на дружеството относно положението на сметките, изложени в балансите (1895 – 1910); документи от арбитражен съд, договор между правителството и дружеството, с приложение планове, профили и бордера за цените; рапорти на компанията относно рекламации по строежа на пристанището, решения на помирителния съд по тези рекламации (1905 – 1908).

В по-късния период БАД подписва поемни условия за с държавата постройка на вълнолома и удълбочаване на Евксиноградското пристанище, като са запазени преписки по доставка на материали, по контрола на строежа; привременни ситуации, профили, скици, таблица-сведение за извършени работи в двете строени от дружеството пристанища от 1907 до 1910. Според този договор трябва да бъде изграден 60-метров вълнолом. Работата по евксиноградското пристанище завършва по план през 1910 г. Скоро след това на западния край на вълноломната стена е поставен автоматичен фар. Бялата кръгла каменна кула е висока 15,9 метра, като постоянната светлина се издига на 18,5 м над морското равнище и е видима на 6 мили[1].

Половинвековната идея на варненци за съединителния канал между морето и езерото е реализирана след нов договор, за който свидетелстват и сведения за доставените от чужбина съоръжения, рапорти за хода на строежа и протоколи по приемането му (1901 – 1907). Запазени са протоколи на общите годишни събрания на дружеството, доклади на проверителния съвет и баланси до 1934, а също така и преписки по стачката на пристанищните работници (1919 – 1920). Най-късните архиви на дружеството съдържат препсики, предложения, контакти, телеграми и съдебни дела по ликвидация на дружеството и продажбата на инвентара до 1933 [2]

Източници редактиране

  1. Асадуров, Милан. Фаровете по българския черноморски бряг
  2. Архив на БЕЗИМЕННО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ЗА НАПРАВА НА ВАРНЕНСКОТО ПРИСТАНИЩЕ гр. ВАРНА, архив на оригинала от 10 септември 2017, https://web.archive.org/web/20170910220412/http://www.varna-bg.com/statearch/arh22.htm, посетен на 10 септември 2017