Безсмислена песен
В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Безсмислената песен, Titine (от английски – „Titina“) [1] – песен, изпълнена от Чарли Чаплин в комедийния филм „Модерни времена“, който той заснема през 1935 г. и пуска през 1936 г. Въз основа на френската комична поп песен „Търся Титин“ (на френски Je cherche après Titine), също просто „Титина“ (на френски Titine) [2], написана през 1917 г. от Лео Данидерф (на френски) по думите на Бертрал-Мобон и Анри Лемоние. Самият Чаплин измисля думите на неразбираема смесица от езици за филма. [1] . Той, въпреки участието на музиканти-аранжори, се счита за неин композитор.
| Безсмислена песен | |
| песен на Чарли Чаплин | |
|---|---|
 | |
| Издаденa | 1936 г. |
Въпреки че филмът е богат на звук, няма диалог. Думите на песента се оказват първите и последните, произнесени от екрана от най-известния герой на Чаплин – Малкия скитник, тъй като един от най-забележителните режисьори и актьори на световното кино никога не се въръща към образа му.
В кулминацията на филма Малкият скитник, работещ като сервитьор в кафене, възнамерява да изпее „Титина“ пред гостите на заведението, но не може да си спомни думите. Неговата любовница, Момичето – Полет Годарр, пише текст върху маншетите на ризата му [3] . Екранът показва надпис: „Красиво момиче и игрив стар господин // Флиртуваха на булеварда.“ // Беше дебел и стар, // Но пръстенът му с диамант // Привлече погледа й...” В залата, покланяйки се на публиката, Скитникът, във възторг от благосклонна среща, безуспешно размахва ръце и случайно хвърля маншетите изпод якето си отстрани. Той започва да търси своите „пищови“ на пода, танцува и се оглежда, но така и не ги намира. [2] . Публиката е шумна от недоволства и Чарли, по предложение на момиче, което му извика, че може да пее всякакви думи, е принуден да импровизира на несъществуващ език: странна, неразбираема смес с привкус на френски и италиански. Той обяснява съдържанието на песента с мимики и жестове, като първо изобразява „портрет на красиво младо момиче със стройна фигура“, а след това показва образа на „мустакат и шкембен обожател, който я съблазнява с пръстен“. В края на речта той „изразително предава разочарованието на момичето, което научило от лихваря, че пръстенът е фалшив“. [3] . Изпълнението на Скитника се оказва триумфално, публиката го вика на бис, а собственикът на кафенето го кани на постоянна работа. [4].
История
редактиране
Чаплин започва да снима филма „Модерни времена“ през 1933 г.: първите кадри са заснети на 11 октомври, а последните на 30 август 1935 г. [5] . Според графика на снимките последният епизод е сцена в кафене, където Чаплин е нает като сервитьор от любимата си. [4] . Тя е изиграна от амбициозната актриса Полет Годар, която има връзка с Чаплин и според непотвърдени сведения двамата са били женени известно време. Момичето представя Чарли на собственика и като певец. Тъй като се оказва лош сервитьор, собственикът иска да го чуе как пее. Според сценария филмът преди това е ням (с изключение на думи, изречени чрез електрически устройства), но саундтракът му трябва да бъде наситен с различни звукови ефекти. [6].
Епизодът в кафенето започва, след като първоначалният финал, в който Момичето става монахиня и се разделя със Скитника, е отхвърлен в края на юни 1935 г. Снимките отнемат 12 дни и включват стотици статисти. [4] . Работата по музикалния съпровод започва през август 1935 г. [7] . Алфред Нюман, който си сътрудничи с Чаплин по музиката за предишния му филм „Светлините на града“, е нает като музикален директор. Едуард Б. Пауъл и Дейвид Раксин са назначени за аранжори. Последният е с Чаплин и превежда в ноти неговите музикални идеи, които си подсвирква, тананика и свири на пиано. [8] . В началото на декември 1935 г. Нюман и Раксин напускат филма, неспособни да издържат на трудния характер на режисьора. След това Пауъл трябваше да дирижира оркестъра, тъй като беше обвързан от договорни задължения. На 22 декември 1935 г. дублажът е завършен [9] . След това Чаплин проведе тайна предварителна прожекция в Сан Франциско. Алф Рийвс пише на по-големия брат на Чаплин, Сидни, че „публиката аплодира „Титина“ и го изисква на бис!, а накрая шумно изрази одобрение“ [10].
Измислените думи на развален език са първите изречени от екрана от героя на Чаплин Скитника. Освен това те стават последните му, тъй като останалата част от филма е мълчалива (както всички предишни творби на великия комик) и той никога не се върна към ролята на Скитника повече. [4] . Малко преди премиерата, която се състои през февруари 1936 г., Чаплин, който преди това категорично отхвърля звуковите филми, обяснява, че отказва диалози, тъй като те могат да разрушат образа на Скитника, който той създава в продължение на двадесет години. Съветският филмов критик Александър Кукаркин се съгласява с тази гледна точка, отбелязвайки, че такъв стилизиран, конвенционален герой като Скитника не може да говори по реалистичен начин. „Той можеше да пее на някакъв несъществуващ конвенционален език и затова беше измислен трикът с изгубените в маншетите пищови.“ Филмовият критик също така подчертава, че Чаплин успява да предаде съдържанието на песента чрез своето изкуство на изражението на лицето и жестовете: „Тоналната изразителност само придава по-голяма емоционална окраска на тази прекрасна песен-пантомима“. [11].