Жълт смил
Жълтият смил (Helichrysum arenarium), наричан още смил,[1] смин, сминчец и безсмъртниче,[2] е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни.
| Жълт смил | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Жълт смил в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание редактиране
Като многогодишно растение, тя расте да бъде средно от 0,3 m височина.
Листата са плоски, по-ниските от които са с елипсовидна форма, а по-високите от тях са линейни. Те са вълнести от двете страни.
Главите на цветчетата са подредени в нарядко и са кръстоска между сенник и съцветията. Те са 3 – 4 mm широки на ярки златисто жълти цветчета.
Жълтия смил се намира в Източна Франция до Дания, както и по планините на Узбекистан върху пясъчни пасища и храсталаци. Той също така е широко разпространен по Далматинското крайбрежие в Хърватия, където местните жители редовно вземат и да го продават през лятото (ако времето позволява, дори чак през септември и октомври).
Употреба редактиране
Настойка от ярки жълти цветя се използва при лечение на заболявания на жлъчния мехур и като диуретик при лечение на ревматизъм и цистит. Тя е компонент в захра, билков чай се използва за медицински цели в Сирия. Той се използва и като компонент на билкови чайове с плодове. Сухото растение често се използва за декоративни цели, заедно с или вместо нейната роднина Helichrysum bracteatum.
Село Симинок, попаднало в очертанията на град Мурфатлар, Румъния, е наречено на обилно растящия в землището му жълт смил, на румънски: siminoc[3].
Подобни видове редактиране
Helichrysum stoechas е подобен на растенията от вида Arenarium Helichrysum, но листата са линейни и навити по ръбовете. То се намира в западната част на Франция върху дюни в близост до морето.
Бележки редактиране
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-01.
- ↑ Rose, Francis. (1981). The Wild Flower Key. Frederick Warne & Co. pp. 377 – 380. ISBN 0-7232-2419-6.
- ↑ Murfatlar's History Архив на оригинала от 2008-06-11 в Wayback Machine., Murfatlar City Hall, посетен на 23 юни 2008