Бела Барток (на унгарски: Bartók Béla) е унгарски композитор и пианист.[1] Той е сред основателите на етномузикологията.

Бела Барток
Bartók Béla
унгарски композитор и пианист
Роден
Починал
ПогребанСАЩ
РелигияУнитарианство
Националност Унгария
Работилкомпозитор, пианист
Музикална кариера
Стилопера, класическа музика
Инструментипиано
Участник вУнгарска академия на науките
Семейство
Уебсайтwww.bartok.hu
Бела Барток в Общомедия

Биография

редактиране

Бела Барток е роден в Надсенмиклош на 25 март 1881 г. Баща му е директор на училище, а майка му – учителка. Има и по-малка сестра Елза. След смъртта на баща му през 1888 година майка му го учи да свири на пиано, а от 1893 година посещава уроци по пиано в Братислава.

През 1899 година се записва да следва пиано и композиране в музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща и когато я завършва, вече има значителен творчески актив и същевременно си е спечелил име на завършен концертиращ пианист. В търсенето на своя личен стил Барток се опира на унгарския музикален фолклор. Задълбочената му работа над него като изследовател и творец дава забележителни резултати. Приносът на Бела Барток в изследването на фолклора е от световно значение. Творчеството му е неразривно свързано с народните песни и танци, които са претворени в големи художествени форми. С течение на годините интересът към произведенията на унгарския музикант нараства все повече и през второто десетилетие на нашия век той вече има славата на най-значителен съвременен композитор.[2]

От 1908 до 1934 г. е професор по пиано в музикалната академия „Ференц Лист“.[2]

През 1909 година се жени за първата си съпруга и се развежда през 1923 година. Още същата година сключва брак със своя студентка. От съпругите си има по един син.

Композиторът не може да се примири с настъплението на фашизма в неговата родина и през 1940 г. емигрира в САЩ, където през 1945 година умира от левкемия.

В областта на музикалния театър Бела Барток написва общо три произведения: операта „Замъкът на херцога Синята брада“ (1911 г.) и балетите „Дървеният принц“ (1916) и „Чудесният мандарин“ (1919).[2]

Освен с композиране Барток се занимава и със събиране на народни песни. Пътувайки през Унгария, Румъния, Словакия, Трансилвания, България, Близкия изток, той събира около 10 000 песни. Говори и пише на много чужди езици, сред които немски, английски, френски и руски.

  1. www.britannica.com
  2. а б в Сагаев, Любомир. Бела Барток // Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.