Бела съм, бела, юначе

„Бела съм, бела, юначе“ е българска народна песен, считана за химн на Родопите.

Легенда за произхода на песента

Легендата за произхода на „Бела съм, бела, юначе“ откриваме във времената, когато еничарския корпус на Османската империя е в своя разцвет. Преданието разказва за едно родопско село, в което напролет мъжете тръгвали с овцете си към Беломорието на гурбет, оставяйки сами своите жени и деца. Един от тези мъже бил млад момък, който мечтаел да събере зестра (пари), с която да поиска любимата си от родителите ѝ.

Наблизо в гората обаче имало башибозуци, които чакали селото да опустее, за да разграбят и осквернят жените. За щастие, една възрастна жена ги забелязала и събрала момите. Завела ги на връх Карлък (дн. Орфей) и ги скрила в една пещера. Там начернила лицата им с въглен и ги облякала с овчи кожи. Така те заприличали на диви хора, но щели да бъдат предпазени от заплаха.

Минавали дни и седмици. Възрастната жена се грижела за девойките, докато дошъл денят, когато мъжете се завърнали от гурбет. Когато обаче видели жените, били отблъснати от техния вид и побягнали. Останал само младият момък, който се взирал в очите на жените, надявайки се да познае сред тях своята любима, за която не спирал да мисли през цялото време, докато били разделени. В един миг, погледът му се спрял на момата.

Тогава тя пристъпила напред, изтрила лицето си и започнала да пее песента.

Две от най-известните изпълнителки на песента са Радка Кушлева и Росица Пейчева.

Текст

Бела съм, бела, юначе,

цела съм светан йогрела.

Един бе Карлък останал

и той не щеше остана, /2/

ам беше в могла потънал.

В моглона нищо немаше,

сал едно вакло овчарче. /2/

и едно бело момиче.

Външни препратки

• „Бела съм, бела, юначе“, изп. Радка Кушлева в