Отваря главното меню

Беледие хан е селище в Западна България, разположено в землището на село Градец, община Костинброд, Софийска област.

Беледие хан
— махала —
Изглед към махалата
Изглед към махалата
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Софийска област
Община Костинброд
Надм. височина 735 m
Пощенски код 2239
Беледие хан в Общомедия
Разположение на Беледие хан
Карта от 1930-те год.
името на селището е подчертано

Не е регистрирано като самостоятелно селище по данни на НСИ за периода от Освобождението на България на 3 март 1878 г. насам. Счита се за махала на с. Градец.

ГеографияРедактиране

Намира се на 26 км от центъра на София и на 18 км от околовръстния път, по Републикански път II-81 (София – Петрохан – Берковица – Монтана – Лом), известен като Ломско шосе. Разположен е на 735 м надморска височина.

Беледие хан е (юго)източна точка на планинския рид Три уши, чийто възвишения плавно преливат в Мала планина.[1].

На 1,3 км от селището тече река Крива. Реката се образува от сливането на 2 потока, извиращи край Чибаовци и Царичина в Мала планина. По нейното течение има множество къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. Тя се спуска към Софийското поле и се влива в река Блато, която е приток на Искър.

Силно варовитият терен е причина за динамичния релеф и наличието на многообразни карстови форми – пещери, карстови полета, валози и др. Формирал се е специфичен микроклимат и богато разнообразие на природни местообитания. Сред главните ценности на местността са пещерите, с техните скрити обитатели – голям брой видове прилепи, както и множество скалолюбиви растения. Местността предлага подходящи обитания и за множество птици. Природата в околностите на Беледие хан е съхранила редица редки представители на флората и фауната, много от които днес са защитени видове.

ИсторияРедактиране

Селището е възникнало на мястото на стар римски път. Над Беледие хан, по стария римски път, има полуразрушени останки от древно селище.

През османското владичество тук е съществувал общински хан (на турски: belediye означава „община“[2], където пътуващите с конски впрягове са заменяли уморените коне с отпочинали. В хана пътниците са си почивали преди изкачването на планината към прохода Петрохан.

В края на 19 век около стария хан започват да се настаняват и първите заселници от село Градец. Част от тях са жители на опожареното от турците село Кривина, намирало се в местността Водениците по поречието на река Крива и наречено по името на криволичещата река. Мнозинството от жителите му, прогонени от турците, се спускат към Софийското поле и основават днешното село Кривина.

За името на селището стари беледианци разказват легендата, че е наречено на дъщерята на ханджията Бела, която се била хвърлила от скалите, за да не се даде на турците.

ЗабележителностиРедактиране

Беледие хан е интересен и посещаван от спелеолози. В околностите му във варовиковите скали са открити около 30 пещери. Посетилите ги твърдят, че тези пещери не отстъпват по красота и на най-известните в България. Районът представлява интерес и за любителите на скалното катерене. Скалите наоколо са сред най-рано посещаваните от софийските катерачи – още през 1930-те години.

Районът е любимо място за отдих и туризъм сред природата. През 1964 г. на 1,3 км от Беледие хан с много доброволен труд е построена хижа „Люляка“, която днес е обновена и разширена. Тя разполага с 22 легла, туристическа кухня и столова. Покрай хижата по поречието на река Крива има множество живописни поляни, подходящи за пикник.

През есента на 2008 година над река Крива е построен нов мост, който дава възможност на посетителите на района край хижа „Люляка“ да достигнат до любимите си места за пикник и разходки, да ползват новоизградената беседка и възстановената детска площадка, както и да се запознаят с богатото биоразнообразие на Беледие хан.

Местността в района на Беледие хан е предложена от Българската фондация „Биоразнообразие“ за защитена местност. Влиза в състава на общоевропейската мрежа от защитени територии „Натура 2000“.

Редовни събитияРедактиране

От 2011 г. в началото на лятото в местността до хижа „Люляка“ се организира музикален фестивал за експериментална електронна музика[3].

Преди години е се е провеждал традиционен годишен събор на 2 юни. Тази традиция отмира след 1989 г.

ДругиРедактиране

Бъдеща инфраструктурна перспектива предвижда изграждане на тунел под Петрохан[4] [5] [6] [7] след построяването на моста над р. Дунав при Видин. Така Общовропейският коридор № 4 (Дрезден – Прага – Братислава – Будапеща – Крайова – София – Солун/Истанбул) ще минава от трасето на път II-81 при Беледие хан в югозападна посока към Сливница – AM „Европа“[8] и AM „Струма“.[9] [10]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране