Беловище (община Йегуновце)

Disambig.svg Тази статия е за тетовското село. За гостиварското вижте Беловище (община Гостивар).

Беловище или Беловища (изписване до 1945 Бѣловище/Бѣловища, на македонска литературна норма: Беловиште; на албански: Bellovishta) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.

Беловище
Беловиште
— село —
Църквата „Света Петка“ в Беловище
Църквата „Света Петка“ в Беловище
North Macedonia relief location map.jpg
42.1342° с. ш. 21.1067° и. д.
Беловище
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Йегуновце
Географска област Долни Полог
Надм. височина 669 m
Население 311 души (2002)
Пощенски код 1225
МПС код TE
Беловище в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Долни Полог в югоизточните поли на Шар планина под връх Люботрън.

ИсторияРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти *Бѣловишти от фамилното име Белов, което идва от личното Бело, като съответства на сръбското селищно име Беловичи, чешкото Беловице, полското Биеловице.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година Беловище е отбелязано като село с 47 джизие ханета (домакинства).[2]

В края на XIX век Беловище е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

Бѣлавище. – има 80 кѫщи, 1 църква и едно училище, а понеже отъ тука минава пѫтя за Прищина, то селото има и единъ ханъ и ковачница. Въ околностьта на Бѣловище има 2 църковища. Бѣловищани правятъ ордия и колятъ курбанъ на зимний св. Атанасъ.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бѣловище има 550 жители българи християни.[4]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 120 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 600 християнски жители на Беловища са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[6]

При избухването на Балканската война трима души от Беловище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Беловище е село във Вратнишка община и има 102 къщи с 960 жители българи.[8]

Според преброяването от 2002 година Беловище има 311 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 303
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 7
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Беловище

БележкиРедактиране

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 179.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
  3. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 62.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 22.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17