Отваря главното меню

Беловище (община Йегуновце)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за тетовското село. За гостиварското вижте Беловище (община Гостивар).

Беловище или Беловища (изписване до 1945 Бѣловище/Бѣловища, на македонска литературна норма: Беловиште; на албански: Bellovishta) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.

Беловище
Беловиште
— село —
Църквата „Света Петка“ в Беловище
Църквата „Света Петка“ в Беловище
North Macedonia relief location map.jpg
42.1342° с. ш. 21.1067° и. д.
Беловище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Йегуновце
Географска област Долни Полог
Надм. височина 669 m
Население 311 души (2002)
МПС код TE
Беловище в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Долни Полог в югоизточните поли на Шар планина под връх Люботрън.

ИсторияРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти *Бѣловишти от фамилното име Белов, което идва от личното Бело, като съответства на сръбското селищно име Беловичи, чешкото Беловице, полското Биеловице.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година Беловище е отбелязано като село с 47 джизие ханета (домакинства)[2].

В края на XIX век Беловище е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

Бѣлавище. – има 80 кѫщи, 1 църква и едно училище, а понеже отъ тука минава пѫтя за Прищина, то селото има и единъ ханъ и ковачница. Въ околностьта на Бѣловище има 2 църковища. Бѣловищани правятъ ордия и колятъ курбанъ на зимний св. Атанасъ.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бѣловище има 550 жители българи християни.[4]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 120 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 600 християнски жители на Беловища са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[6]

При избухването на Балканската война трима човека от Беловище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Беловище е село във Вратнишка община и има 102 къщи с 960 жители българи.[8]

Според преброяването от 2002 година Беловище има 311 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 303
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 7
бошняци 0
други 0

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 179.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
  3. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 62.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр. 211.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp.122-123.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 22.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Йегуновце  
Йегуновце | Беловище | Вратница | Жилче | Копанце | Ораше | Подбреге | Прелюбище | Раотинце | Ратае | Рогачево | Сиричино | Старо село | Туденце | Шемшево | Яжинце | Янчище