Беловска базилика
Беловската базилика „Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ е ранносредновековна базилика, разположена близо до град Белово, Пазарджишка област, България. Запазила се е до XVII век, когато е разрушена от османците при потурчването на българите от чепинските села. [1]
| Беловска базилика | |
 Базиликата от изток | |
 | |
| Вид на храма | раннохристиянска базилика |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Белово |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Пловдивска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Архитектурен стил | византийски |
| Изграждане | VI век |
| Статут | недействащ храм, паметник на културата |
| Състояние | реставрирана, развалини |
| Беловска базилика в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Базиликата се намира в местността Свети Спас (Спасовица) сред красивите северозападни склонове на Родопа планина, на 10 километра южно от град Белово и на около 1,5 km южно от село Голямо Белово, Пазарджишка област. До базиликата се стига от град Белово по труднопроходим за автомобили, горски, неасфалтиран път.
История редактиране
Датировката на сградата се отнася към края на V в. Базиликата е най-запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке (Левки), разположен на площ от 80 декара. Била е катедрала на Левкийската епархия.[2][3][4] В епархийските списъци е споменат епархийски център Левки (на гръцки: ό Λεύκης), чиято епархия е подчинена на Филипополската митрополия.[5]
Първият известен епископ е Симеон Левкийски, който участва в Константинополския църковен събор (879 г.), на който е реабилитиран патриарх Фотий при второто му патриаршестване.
През средновековието около раннохристиянския храм възниква манастир, известен днес като Голямобеловски манастир, който в XVII в. е разрушен от турците при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Тогава е срината и базиликата.[6] Мястото се почита и днес, и затова до базиликата е изградена черква, която макар и да е доста отдалечена от околните села, е много посещавана.
Крепостта и базиликата са описани от видни наши възрожденци, сред които Петко Славейков и Стефан Захариев.[7]
Край базиликата в 1999 година е построена малка, еднокорабна, едноапсидна кръстовидна черква.
Архитектура редактиране
Това е един огромен археологически комплекс от късната Античност и Ранното средновековие в края на V – VI век. Първите исторически сведения за крепостта и базиликата са от именития български патриот пазарджиклията Стефан Захариев в неговото описание за Татар пазарджишката кааза, последвана от описанията на Петко Рачов Славейков и други видни български възрожденци. През 1915 година българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата,[8] а през 1924 година са проведени и първите археологически разкопки финансирани от американския милионер Уилям Уитмор и реализирани от археолога Андрей Грабар.
Базиликата е трикорабна, триапсидна, със синтрон, триделен нартекс, триконхален баптистерий. Има данни, че над сценичните кораби и притвора е била разположена емпория, според други изследователи емпория е имало само над притвора. Ясно е само, че като цяло градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли споени с червен хоросан. Базиликата в местността „Свети Спас“ датира от VI век от новата ера. Според изследванията на професор Петър Мутафчиев именно в град Белово е съществувала изчезналата, но все още споменавана Левкийска епархия. Всички данни говорят, че средният кораб е бил по-висок от страничните кораби, а триконхалният баптистерий е запазен само в основата си. През 1994 година базиликата е консервирана и частично реставрирана. Изградени са арките в преддверието, а подовото покритие насипано с чакъл и по този начин базиликата е отворена и годна за туристически посещения и като цяло е запазена напред във времето.
Вижте също редактиране
Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:
- Еленската базилика „Свети Илия“ гр. Пирдоп (IV век)
- Червената църква гр. Перущица (V – VI век)
- Свети Георги (ротонда) гр. София (IV век)
- Света София гр. София (IV век)
- Света София гр. Несебър (V – VI век)
Галерия редактиране
-
Базиликата от запад -
Арки -
Руините на Левке
Източници редактиране
- Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
Бележки редактиране
- ↑ Беловската базилика, официален сайт в-к Марица Пловдив, архив на оригинала от 24 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160924062010/http://www.marica.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%E2%80%93-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-object85.html, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ Епархия // Пловдивска митрополия. Посетен на 11 февруари 2018.
- ↑ Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1973. с. 228.
- ↑ Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
- ↑ Parthey, Gustav. Notitiae 3, 10 // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 122, 218. (на латински)
- ↑ Беловската базилика, Официален сайт „Свети места“.
- ↑ Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
- ↑ Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1973. с. 228.