Отваря главното меню

Белоглав лешояд

вид птица

Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е едра дневна граблива птица, срещаща се по нашите земи.

Белоглав лешояд
Gypful.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Accipitriformes Ястребоподобни
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Gyps Белоглави лешояди
вид: G. fulvus Белоглав лешояд
Научно наименование
Уикивидове Gyps fulvus
Hablitz, 1783 г.
Разпространение
Gyps fulvus distribution map.png

район на гнездене —     
район на зимуване —     
район на уседнал живот —     

Белоглав лешояд в Общомедия

Общи сведенияРедактиране

  • Дължината на тялото – 110 cm.
  • Размаха на крилете – до 260 cm.
  • Тегло – около 7 кг.

Главата на белоглавия лешояд е бяла, крилете са много широки, а опашката е къса. Има бяла гуша и черна човка.

Разпространение и биотопРедактиране

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. По-голямата част от популациите са непрелетни.

Начин на живот и храненеРедактиране

Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.

РазмножаванеРедактиране

 
Белоглав лешояд
  • Гнездо – по високи скали, понякога оформя малки колонии. Всяка година се връща в същото гнездо.
  • Яйца – 1 брой/на година
  • Мътене – трае 48 – 53 дни. Мътят и двамата родители. Малкото напуска гнездото на около 3 месеца (юли-август).
  • Отглежда едно люпило годишно.
  • Моногамни птици.

Природозащитен статус и опазванеРедактиране

 
Белоглав лешояд в резерват Вълчи дол
  • В България е строго защитен вид (Закон за биологичното разнообразие – Приложение 3). Среща се в Източни Родопи, където гнездят около 30 двойки. Видът е бил смятан за изчезнал от страната през 70-те години на 20 век.

През 1978 година е открита малка колония до язовир Студен кладенец с една размножаваща се двойка. След сериозни целенасочени природозащитни действия от страна на МОСВ, БДЗП и други НПО (обявяване на защитени територии, изкуствено подхранване и мониторинг) популацията нараства и днес вече може да се каже, че е стабилизирана. В рамките на Балканския план за опазване на лешоядите се предвижда изкуственото връщане на вида в Стара планина (Врачански Балкан, Централен Балкан, Сините камъни и Котленска планина).

В Софийския зоопарк спорадично се размножава една двойка, и се правят опити за подобряване на гнездовите условия. Успешното размножаване в Зоопарка ще подпомогне проекта за връщане на вида в старите му гнездови находища.

Фосилна летописРедактиране

В късно-плиоценското палеонтологично находище край гр. Вършец отпреди 2,25 млн. години са открити костни останки, отнесени от палеоорнитолога проф. Златозар Боев към нов неизвестен на науката вид Gyps bochenskii (лешояд на Бохенски) – вероятен предледников предшественик на съвременния белоглав лешояд.[3][4][5]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Червена книга на Република България. Белоглав лешояд. Посетен на 18 февруари 2012
  2. BirdLife International 2004. Gyps fulvus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 10 юли 2008.
  3. Боев, З. 2009. В България са открити най-древните останки от лешояди в Европа. – Новости, БАН, 2(66), год. VII, февруари 2009, 1 – 3.
  4. Boev, Z., 2010. Earliest remains of Old World vultures discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2009. Новости – News 2009, BAS, 39 – 44.
  5. Boev, Z. 2010. Gyps bochenskii sp. n. (Aves: Falconiformes) from the Late Pliocene of Varshets (NW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 62 (2): 211 – 242.

Външни препраткиРедактиране