Белоградчишки проход
Белоградчишкият проход (до 29 юни 1942 г. Кадъ Боаз, Кадъбоазки проход)[1] е планински проход при най-западната част на Западна Стара планина между планината Бабин нос (част от Предбалкана) на север и Светиниколска планина (част от Западна Стара планина) на юг. Намира се между село Салаш (Област Видин, България) и село Ново Корито (Сърбия).[2]
| Белоградчишки проход | |
| Кадъбоазки проход | |
  Местоположение в България | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | България и Сърбия |
| Местоположение | Западна Стара планина |
| Височина | 580 m |
Дължината на прохода е около 6 km, надморската височина на седловината – 580 m.[2]
Проходът е лесно проходим и е използван оживено през Античността и средните векове, като впоследствие е изоставен. От 2014 г. започват строителни дейности на българска територия на 4-километровия участък от село Салаш до границата със Сърбия и изграждането на новия ГКПП Салаш – Ново Корито. На границата със Сърбия завършва последният 4,1-километров участък (от 44,8 до 48,9 km) от третокласния Републикански път III-1102 Арчар – Димово – Белоградчишки проход.[2]
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-21. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 27.
- ↑ а б в Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 42.