Белозем (село)
Белозем е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив. Белозем е сред 20-те най-големи села в България. То е и второто по големина село в Пловдивска област, след Розино.
| Белозем | |
|---|---|
  Белозем  Белозем |
|
| Общи данни | |
| Население | 3 924 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 41.828 km² |
| Надм. височина | 142 m |
| Пощ. код | 4130 |
| Тел. код | 03159 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 3620 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
|
Община - кмет |
Раковски Павел Гуджеров (ГЕРБ) |
|
Кметство - кмет |
Белозем Иван Тачев (НДСВ) |
| Белозем в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Белозем е разположен на 30 км от град Пловдив, в Горнотракийската низина, с изключително плодородни почви. Селото има връзка с автомагистрала „Тракия“. Разположено е на железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас.
Землището на селото на югоизток достига до река Марица, а през селото преминава река Сребра. В околностите на селото има два карстови извора Сатма бунар и Чирпан бунар.[1]
НаименованияРедактиране
Първото наименование на селото е Герен, което на български означава бяло място. През 1914 г. то е преименувано на Белозем.
ИсторияРедактиране
Около селото се намира 20-тина могили. В началото на XX в. братята-чехи Херман и Карел Шкорпил са описали 18 от тях. През пролетта на 1922 г. българският учен Борис Дякович намира два мраморни барелефа с изображения на трите нимфи в група със Зевс и Хера. Те са открити насред полето в малко кладенче, вероятно използвано в древността като светилище. През следващата година, под ръководството на председателя на Пловдивското археологическо дружество Александър Пеев са правени разкопки.[1]
През 1975 г. е разкопана голяма селищна могила край Белозем. Тя отстои на около 4 км северно от селищната могила Малтепе, отбелязана преди повече от век от братята Шкорпил. Тя е известна за местните хора като Тилки тепе (Лисича могила).Тя е с диаметър при основата 300 м и височина близо 8 м. По мнение на специалистите праисторическото селище тук е възникнало преди повече от 7 хил. год. В близост до него са карстовите извори Сатма бунар и Чирпан бунар.
По време на Римската империя, на 2 км южно от селото е минавал пътят Виа Милитарис, свързващ Западната и Източната римска империя. Пътят е известен на местните хора като Друма. Посока на изток на около 2 км. се намира крепостната могила Асаелъка. Там се е помещавала станция за смяна на коне и охрана на пътя.[1]
Освен българи и турци в района на Белозем са живели и татари, за което свидетелства наименованието на една от могилите Татар мезар (татарско гробище). През 1845 г. пловдивския католически епископ Андреа Канова, с личното си посредничество пред турските власти и с попечителство си над всяка от извършваните сделки за закупуване на земи от изселващите се турци, улеснява преселването на жители от село Калъчлий в Белозем. Така започва да се формира католическа колония в селото.[2]
През 1845 г. в селото е организирано първото килийно училище, а десет години по-късно започва стоежа на два храма - православен и католически, които са завършени за две години и скоро след това осветени.[1]
Селото е пример за добро съжителство на две религии – източноправославна и католическа. На 1 януари 1908 г. в Белозем е имало 305 православни и 108 католически семейства. Като население съответно е 2435 и 602 души или общо 3038. През 1909 г. в селото е организирано и първото читалище.[1]
Абсолютно всички (малко по-малко от 1200) сгради в село Белозем са били разрушени или засегнати от Чирпанското земетресение през 1928 г. От 513 семейства, държавата осигурява временен подслон за 423 семейства, поради това че техните домове са разрушени или не са безопасни за живеене.
През 2013 г. до селото е построен православен параклис „Рождество Богородично“.
ИкономикаРедактиране
Гарата в селото е единствената жп гара в община Раковски. На гарата спират влаковете в направленията: София – Пловдив – Бургас (Варна), Стара Загора – Пловдив, и Пловдив – Шумен – Пловдив.
През 2003 г. е пусната в експлоатация рафинерията на „Инса Ойл” в селото.
Редовни събитияРедактиране
- Всяка година през месец септември се състои събор – родова среща. Съборът трае 3 дни – последните петък, събота и неделя на месеца и е най-значимото и масово посетено събитие в рамките на селото.
- През 2005 г. Белозем бе обявено за европейско селище на белия щъркел и оттогава всяка година в селото се празнува ден на белия щъркел. Около 17 двойки щъркели гнездят на ОУ „Гео Милев“, 3 двойки на православния храм „Свети Георги Победоносец“.
- Всяка година през лятото в село Белозем се състои Международен християнски фестивал Белозем. Това е католически фестивал, на който се събират деца на католически семейства от цялата страна да възпяват и възхваляват Бог. Ежегодно гостуват хора от страни като Италия, Франция, Полша и САЩ. Често участва италианският рок певец Роберто Биниоли. Главната част от фестивала е вечерният концерт в амфитеатъра на енорията „Свети Франциск“.
- От 2009 г. на летателна площадка AirBELOZEM ежегодно се провежда Авиофест Белозем и други авиационни турнири.
Паметници и забележителностиРедактиране
- Паметник на 76 загинали от селото в Балканските войни и в Първата световна война. На паметника има плоча за загиналите при земетресението през април 1928 г. Паметникът е изграден по проект на майстор Петър Ив. Малфати от Пловдив със средства, дарени от белоземеца Александър Йозов Стамболийски.[3]
- Католическа църква „Свети Франциск от Асизи“
- Православна църква „Свети мъченик Георги Победоносец“
ЛичностиРедактиране
- Родени в Белозем
- Тодор Неделев (роден 1993), футболист.
- Франц Коков (1963 – 2008), кмет на община Раковски
- Иван Михов (1936 – 2016), цигулар
- Атанас Натев (1929 – 1998), философ и изкуствовед, професор
- Михаил Марков е роден на 21 март 1923 г. Деятел на БЗНС Никола Петков. Въдворен в концлагера Белене (1947-1950 г.). При опит за емиграция в Гърция е убит на 7 април 1951 г.
- Георги Атанасов (1874-1951), художник
- Пею Георгиев Ганев (Кюркчията) (1780-1867 г.), от с. Герен (дн. с. Белозем), Пловдивско, от рода на Ганьовци – Аръшите. Към края на 18 век той се установява в Пловдив и започва да учи кожухарския занаят при свои близки съселяни – майстори в кожухарския (кюркчийския) еснаф. Той е един от най-големите и влиятелни еснафи в града, с около 40-50 кюркчийски дюкяна, от които само 10-15 са гръцки. За разлика от другите пловдивски еснафи, в него преобладава българският елемент.
ДругиРедактиране
Край село Белозем се намира влажна зона „Кисимови дупки“. През 2009 г. Федерация на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“ определя „Кисимови дупки“ за влажна зона с местообитания на биологични видове, защитени от Закона за биологичното разнообразие на Република България, Директива 79/409/EEC, Директива 92/43/EEC и Рамсарската конвенция. Със своето богато биологично разнообразие и редки видове животни, Влажна зона Кисимови дупки е известна дестинация за фотолов.
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в г д Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
- ↑ Акълийски Л., Католишки истории - За заселването на някои католически селища
- ↑ Военни паметници в България