Белокопитово
Белокопитово е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен.
| Белокопитово | |
|---|---|
  Белокопитово  Белокопитово |
|
| Общи данни | |
| Население |
217 души[1] (15 юни 2020 г.) 16,1 души/km² |
| Землище | 6.425 km² |
| Надм. височина | 208 m |
| Пощ. код | 9801 |
| Тел. код | 05314 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 3633 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
|
Община – кмет |
Шумен Любомир Христов (ГЕРБ) |
ГеографияРедактиране
Белокопитово отстои на 11 km от областния център Шумен. Освен с града, селото граничи със землищата на Панайот Волово, Струйно, Градище и Лозево. Релефът е предимно равнинен, като селото е разположено по северния склон на Шуменското плато. Белокопитово о се намира на пътния възел между Европейски път Е772 и Европейски път Е70 в участъкът между направленията Варна – София – Букурещ. На 3 август 2015 г. е открит за движение участъкът Панайот Волово-Белокопитово от АМ „Хемус“ – от km 337+302 до km 342+200.
ИсторияРедактиране
Счита се, че в северозападна посока от днешното селище в местността, известна като „Тодор бунар“, е съществувало поселение на траки, римляни и византийци. Липсват археологически или други научни изследвания на античния и средновековния период в района. По време на последните години на Османската империя – от 1865 – 70 до 1880 година селото е черкезко, намира се в местността „Бобищата“ и носи името Кауклии. Съществуват две предположения за произхода на това название – от черкезкото племе кауци или от османската дума каук, означаваща „чалма“. През втората половина на 19 век, то се е състои от около 20 черкезки семейства и от две семейства на българи – тези на Иванчо Графа и дядо Тодор. В черкезко време селището. Иванчо Графа разработва хан на пътя Шумен-Русчук, наричан Кауклъ аанъ. Устната традиция разказва за ханджията Иванчо, който съхранявал и пренасял парите на местни търговци. Според легендата, другият българин в селото дядо Тодор дори бил войвода на хайдушка дружина и направил чешма с каменни корита, наречена Тодор бунар. Съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. черкезите се изселват от Българско. След Руско-турската война през 1877 – 1878 г. и едва месеци след Берлинския конгрес в крепостта Шумен влиза генерал Сергий Белокопитов. Той минава през село Кауклии на 5/17 юли 1878 г. на път за Шумен и в тази връзка селището днес носи неговото име.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически съставРедактиране
Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 145 | 100.00 |
| Българи | 140 | 96.55 |
| Турци | – | – |
| Цигани | – | – |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | – | – |
| Не отговорили | 5 | 3.44 |
Редовни събитияРедактиране
- 28 август – празник на селото
ЛичностиРедактиране
- Христо Герчев, учител в селото, 1901 – 1902;
- Иван Абаджиев, Треньор на България за ХХ век, живял в селото след пенсионирането си.
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ „Справка за населението на село Белокопитово, община Шумен, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 8 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
