Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Беломорец.

„Беломорец“ е български вестник, близък до идеите на ВМОРО

„Беломорец“
„Бѣломорецъ“
Belomorets 1912.jpg
Информация
Вид ежедневник

Начало 2 ноември 1912
Край 7 ноември 1912
Цена на
печатно издание
1 металик, годишен абонамент 90 гроша
Издател печатницата на К. Тенчов
Главен редактор Ангел Томов, К. Димитров, Павел Шатев (скоро заменен от Емануил Ляпчев), И. Недялков, Иван Георгов
Език български, френски
Политически демократичен
Свързани вестници „Българин“

Излизането на първия му брой на 2 ноември съвпада с влизането на българските войски в окупирания ден по рано от гръцката армия Солун по време на Балканската война. От вестника излизат общо шест броя. В редакцията влизат Ангел Томов, К. Димитров, Павел Шатев. Отговорен редактор е И. Недялков. Печата се в печатницата на К. Тенчов.

В първия си брой вестникът се декларира като наследник на вестник „Право“. В трети брой ЦК на ВМОРО публикува официална декларация по Македонския въпрос, в която се казва:

Нас, македонските българи, които дадохме толкова големи жертви за извоюването на своята свобода, и които толкова много допринесохме за разгрома на Османската империя, преди всичко ни интересува съдбата на онази Македония, която е обляна с мъченическа и героична българска кръв и в чиито граници българският елемет, макар и преследван и изтребван най-немилостиво десетки години, и днес е още болшинство... Известни са ни сръбските претенции не само над Скопие, но и над Щип, Велес, Охрид. Известни са ни и гръцките претенции над Солун – вратите на Македония или по-право нейното сърце...

Всички македонски българи поддържат с пълно единодушие и с най-голяма енергия целокупна Македония в определените от българите граници да бъде изцяло обединена с българското царство.

Ако не е възможно да се реализира тази най-справедлива и най-подходяща за националните български интереси формула, тогава да се остави Македония неделима и да влезе тя като самостоятелна държавна единица с център Солун в бъдещата Балканска федерация. В такъв случай Македония ще бъде съединително звено между всички балкански държави.

Против едно разпокъсване на Македония, откъдето и да се проектира то, македонските българи най-енергично и най-решително ще се противопоставят като един човек с всички свои сили.[1][2]

Вестникът публикува бюлетин за военните действия и обосновава необходимостта Солун да влезе в границите на България. В уводната редакционна статия на брой 3 от 4 ноември се казва, че не може да се позволи България да се съгласи да даде Солун:

вратата на Македония, сърцето на нейния икономически живот. Още повече това се явява малко вероятно, защото Солун не е гръцки, а преди всичко еврейски град, а интересите на еврейското население съвпадат с тия на българите.[3]

На 7 ноември вестникът е спрян, след като гръцката военна цензура реагира остро срещу издаването му на 5 ноември. След това вестникът е продаден на група еврейски вестникари, които продължават печатането му под същото име, но на френски език.[4]

БележкиРедактиране

  1. Беломорецъ, год. I, бр. 3, 4 ноември 1912, Солунъ.
  2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 99.
  3. Беломорецъ, год. I, бр.З, 4 ноември 1912, Солунъ.
  4. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 54.