Белоопашата мангуста

вид бозайник
(пренасочване от Белоопашати мангусти)

Белоопашатата мангуста (Ichneumia albicauda) е хищен бозайник от семейство Мангустови и е най-големият му вид. Това е единственият представител на род Ichneumia.[2]

Белоопашата мангуста
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мангустови (Herpestidae)
род:Белоопашати мангусти (Ichneumia)
вид:Белоопашата мангуста (I. albicauda)
Научно наименование
Cuvier, 1829
Разпространение
Белоопашата мангуста в Общомедия
[ редактиране ]

Географско разпространение и местообитания редактиране

Белоопашатата мангуста живее в по-голямата част от Африка на юг от пустинята Сахара, както и в южните части на Арабския полуостров.[3] Обитава разнообразни хабитати, от полупустини до гористи савани, избягвайки изключително сухите пустинни региони или влажните региони като водосборния басейн на река Конго. Предпочитат местности с плътна растителна покривка, като покрайнините на горите и крайречни храсталаци.[4]

Подвидове редактиране

  • I. a. albicauda
  • I. a. dialeucos
  • I. a. grandis
  • I. a. haagneri
  • I. a. ibeanus
  • I. a. loandae
  • I. a. loempo

Физическо описание редактиране

Белоопашатата мангуста достига на тегло до 2,9 - 4.2 kg, има обща дължина на тялото и опашката от 53 - 71 cm, от която дължината на опашката е около 40 -47 cm.[5] Краката ѝ са относително дълги като за мангуста. Главата е много издължена, тясна и заострена. Големите ѝ закръглени уши са разположени ниско от двете страни на главата.

Козината на тялото ѝ варира от жълтеникаво до кафеникаво, с дълги бели защитни ивици, даващи ѝ цялостно сивкав, прошарен вид. Предните и задните крайници са черни в долната си част. В основата си голямата ѝ пухкава опашка е кафеникаво-жълта, а в края, където е заострена, е бяла на цвят. Дължината на опашката може да представлява до 40% от общата дължина на тялото. Мангустата от този вид няма косми по горната устна и по ходилата. Женските имат четири сукални зърна.[4]

Хранене редактиране

Белоопашатата мангуста се храни основно с насекоми, но и с разнообразна друга храна. В менюто ѝ преобладават скакалците, бръмбарите и щурците. Яде още плъхове, мишки, земеровки, гущери, змии и малки птички, както и понякога – дребни и по-едри плодове. Яде и птичи яйца, като ги поставя между задните си крайници и ги счупва с камък или друг твърд предмет. В местности с птичи ферми мангустите нападат и домашните птици.[4]

Поведение редактиране

Мангустите от този вид са предимно нощни животни. Денем отпочиват в изоставени леговища, термитници, или кухини между корени на дърветата. Средната площ на територията им е 0,97 km² при мъжките и 0,64 km² при женските. Териториите на мъжките не се припокриват, но що се отнася до тези двата пола, те се припокриват чувствително. Женските живеят или сами, или с последното си поколение, или в малка група с други женски и техните поколения, въпреки че не се социализират помежду си. Въпреки че споделят обща територия, те търсят храна самостоятелно. В голямата част от времето белоопашатите мангусти водят отшелнически начин на живот, но се събират по време на размножителния период. Не водят номадски начин на живот, освен когато трябва да установят своя нова територия далеч от територията, обитавана от майката.[4]

Белоопашатите мангусти са много гласовити, издават необичайни звуци подобни на лай, свързвани с поведението при размножаване. Когато се почувстват застрашени, излъчват секрет с неприятна миризма от жлези, разположени близо до ануса. За разлика от други мангусти, те не стоят на задните си крака.[4]

Размножаване редактиране

Липсва достатъчно информация за размножаването на белоопашатите мангусти. Най-често котила с новородени мангусти са забелязвани между месеците февруари и май, и никога — през месеците от август до ноември. Това може да означава, че видът се размножава само веднъж през годината. Малките биват отбивани от кърмене на 9-месечна възраст и приблизително по същото време напускат дома и се разпръскват. Предполага се, че полова зрялост се достига преди навършването на втората година и че периодът на бременността трае около 60 дни.[4]

Източници редактиране

  1. Ichneumia albicauda (Cuvier, 1829). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Wilson, D. E.; Reeder, D. M., eds. (2005). Ichneumia albicauda. Mammal Species of the World (3rd ed.). Johns Hopkins University Press. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494.
  3. Hoffmann, M. Ichneumia albicauda // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 14 юни 2010. (на английски) Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern
  4. а б в г д е Dewey, T. and N. Greene. 1999. Ichneumia albicauda at Animal Diversity Web. Посетен на 14 юни 2010.
  5. Estes, Richard D. The Safari Companion. Chelsea Green Publishing Company, 1999. ISBN 1890132446. с. 261.

Външни препратки редактиране

 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата White-tailed mongoose в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​