Белослав

град в България

Белосла̀в е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Варна, Девня и Провадия. Градът е административен център на община Белослав.

Белослав
Гара Белослав
Гара Белослав
Общи данни
Население7620 души[1] (15 септември 2022 г.)
199 души/km²
Землище38,37 km²
Надм. височина74 m
Пощ. код9178
Тел. код05112
МПС кодВ
ЕКАТТЕ3719
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Белослав
Деян Иванов
(ГЕРБ)
Белослав в Общомедия

ГеографияРедактиране

Град Белослав се намира на 19 km западно от Варна. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – Девня. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира Авренското плато, на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) „Кръста“. Височината „Добрева чука“ е западната преграда на квартал „Акациите“, който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Градът е застроен при надморска височина 3 – 70 m и заема площ от 1984 дка. Почти толкова – 1914 дка заема промишлената зона – предимно бившите стъкларски завод и сгради на „Транстрой“.

Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на Белославското и Варненското езеро, като граничи със землищата на общините Варна, Аврен, Девня. Географският релеф е хълмисто-равнинен. Надморската височина на общинската територия е 0 – 300 m. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост. Гара Белослав е част от жп линията СофияВарна, минаваща през северната част на града.

Съставните селища към община Белослав са: село Езерово, село Страшимирово и село Разделна.

ИсторияРедактиране

При почистване на дъното на Белославското езеро са открити чирепи от глинени съдове, кости от животни, лигнитизирани дървени колове, по които находки се съди, че на това място е съществувало езерно наколно селище, каквито в македонските езера съществуват до V в. пр. Хр.

Според исторически данни, селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През 16 век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към 18 век от името е останало само Гебедже. По време на Руско-турската война през 1877 г. руски военнослужещи от 71-ви Белевски пехотен полк от състава на 14-и армейски корпус под командеането на Аполон Цимерман, освобождават селото и издигат възпоменателен кръст на една височина, при което сменят името на селото от Гебедже на Белево.[2] Селото е официално преименувано на Белево с вишочайши доклад №3662 от 7 април 1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20 октомври 1981 г. Празникът на града се чества на 26 октомври – Димитровден.[3]

Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки.

През 1921 г. с драгажен флот се прочиства каналът между Варненското и Гебедженското езера.[4] До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му.

През 1931 г. Атанас Иширков пише за идеята за плавателен канал с Черно море в сгодния терен, позволяващ постройка на фабрики около днешното Белославско взеро, тъй като сурови материали за фабрична обработка се намират достатъчно в пазарната област на Варна.[5] През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти („Соди Девня“ и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро с Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и биокатастрофа). Влизащите понякога делфини умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи.

Правен е ремонт на православния храм, построен през 1936 г. (преди това е имало стара черква на почти същото място). В града има читалище и 4 училища – в северната част – ПГ „Св. Димитър Солунски“ и ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, а от южната страна – НУ „Отец Пайсии“ и СУ „Св. св. Кирил и Методий“, които са претърпели основен ремонт.

През 1981 г. село Белослав е признато за град.[6]

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]

Година на
преброяване
Численост
19342832
19463232
19565653
19657926
19758059
19858348
19927970
20018058
20117813
20217689

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 7813 100
Българи 6534 83,62
Турци 111 1,42
Цигани 55 0,70
Други 249 3,18
Не се самоопределят 138 1,76
Неотговорили 726 9,29

ИкономикаРедактиране

По брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, която има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ „Варна“, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви.

Близостта до голям административен и стопански център – град Варна, и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес.

Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят:

  • Производство на електроенергия – „ТЕЦ Варна“ АД
  • Кораборемонт – „МТГ-Варна“ АД
  • Воден транспорт – Ферибот (пътнически и за МПС)
  • „Фериботен комплекс“ АД, „Белфери“ ЕООД
  • Строителство – „Транстрой-Варна“ АД
  • Производство на стъкларски изделия – „Инхом“ ООД
  • Търговия с метални отпадъци – „Трансинс индъстри“ АД
  • Производство на оборудване за енергетиката – „Енергоремонт Варна“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав.

ЛичностиРедактиране

  • Митко Стоянов – вицерепубликански шампион в MMA (смесени бойни изкуства) за юни 2010 г. – кат. 60 kg. През октомври 2010 г. става шампион на България кат. 65 kg, а през август 2011 г. печели титлата Балкански шампион в кат. 70 kg.
  • Иво Аръков – актьор, обявен за „изгряваща звезда“ на българското кино и театър. Участвал във филма „Кецове“, играе една от главните роли в сериала „Фамилията“.
  • Джулия – поп фолк певица
  • Николай Николов – бивш републикански шампион по овчарски скок
  • Мадонетка (The queen of pop and dance)

ЗабележителностиРедактиране

МузеиРедактиране

  • Музейната експозиция „Сенки от миналото“, която се намира в Народно читалище „Съзнание“.
  • В бившия цех 4 на завода за производство на стъкло на фирма „Инхом“, специализирана в производството на ръчно духана стъклария, е направен Музей на стъклото. Посетителите се посрещат от технолог-консултант, който им показва съдовете от варовик, калцинирана сода и пясък – компонентите, които при топенето в пещ при температура от 1500 – 1800 °C се превръщат в стъклени изделия, които биват темперирани и дообработени. В цеха с пещите се прави и демонстрация на посетителите– изработват се три ръчно формовани стъклени изделия от работник.
  • Подводницата " Слава " превърната в музей до брега на Белослав.

ТеатриРедактиране

Читалището в Белослав е и сцена за театър. Там почти всяка година се прави художествена самодейност.

 
Белославският ферибот

ФериботиРедактиране

Общината разполага с едноименен ферибот, пресичащ канала между Варненското и Белославското езера. Минава през 10-ина минути и побира поне 20 коли.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 5 септември 1891 год., стр. 3
  3. Община Белослав: историческа справка.. // Официален сайт на община Белослав. Посетен на 05.06.2020.
  4. Българска земя: Месечно списание за стопанство и култура / Уред. П. Г. Зяпков – Год. 1, кн. 1 – 10 (1931/1932). - София; Придворна печ. : брой 3, 01 юни 1931, стр. 3
  5. БЪДЕЩЕТО НА ГРАД ВАРНА от Проф. А. Иширков, 1 юни 1931 г.
  6. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – Каталог, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2018-09-12 
  7. „Справка за населението на град Белослав, община Белослав, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 16 декември 2016.
  8. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 16 декември 2016. (на английски)
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 декември 2016. (на английски)