Белотино
Белотино
— село —
„Свети Георги“
„Свети Георги“
41.4339° с. ш. 22.5453° и. д.
Белотино
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаСтрумица
Географска областСмърдеш
Надм. височина460 m
Население13 души (2021)
Пощенски код2413
МПС кодSR
Белотино в Общомедия

Бело̀тино (изписване до 1945 година: Бѣлотино; на македонска литературна норма: Белотино) е село в община Струмица на Северна Македония.

География редактиране

Селото е разположено в планината Смърдеш, западно от Струмица.

История редактиране

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Белотина (Bélotina) е посочено като село с 12 домакинства, като жителите му са 45 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 78 жители, всички българи християни.[2]

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 72 екзархисти.[4]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[5]

При избухването на Балканската война един човек от Белотино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] Селото е освободено от османска власт от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[7]

В 1920 - 1930 година е построена църквата „Свети Георги“.[8]

В 1953 година в селото има 197 жители македонци, в 1961 – 174 македонци, в 1971 – 127 жители, а в 1981 – 60.[9] Според преброяването от 2002 година Белотино има 29 жители, всички македонци.[10][11]

Според данните от преброяването през 2021 г. Белотино има 13 жители.[12]

Личности редактиране

Родени в Белотино
Починали в Белотино
  •   Вангел Митев Костадинов (1893 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 15 декември 1921[14]
  •   Лазар Атанасов (1898 – 1921), деец на ВМРО, с прогимназиално образование, загинал в сражение със сръбска войска на 15 декември 1921[14]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106 – 107. (на френски)
  5. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 88.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  7. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 172.
  8. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
  9. Митева, Димка. „Топонимијата на Струмичко“, Скопје, 1989, стр. 28.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  11. Општина Струмица. Населени места. Белотино Архив на оригинала от 2007-09-06 в Wayback Machine..
  12. МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 819.
  14. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.