Белуджистан (Пакистан)
Белуджистан е провинция в Пакистан с площ от 347 190 км2 и население 11 934 339 души (2009). Административен център е град Куета.
| Белуджистан بلوچِستان | |
|---|---|
  | |
.svg) | |
| Страна |  Пакистан |
| Столица | Куета |
| Площ | 347 190 km² |
| Население | 7 914 000 души (2011) 22,8 души/km² |
| Губернатор | Мухаммад Хан Ачакзаи |
| Официален сайт | www.balochistan.gov.pk |
| Белуджистан в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
ГеографияРедактиране
Разположена е в западната част на страната, на границата с Иран. Има излаз на Арабско море.
По площ е най-голямата от всички пакистански провинции (347 190 км²), което състарлява около 44% от цялата територия на страната. Гъстотата на населението е много ниска, поради планинския релеф и оскъдните водни източници. Столицата Куета е единствения по-голям град и е разположена в най-населената североизточна част на провинцията, близо до афганистанската граница. На брега на Арабско море, в град Гвадар, с помощта на китайски строителни компании се изгражда голямо пристанище и военна морска база.
Административно делениеРедактиране
Провинцията е поделена на 27 окръга.
НаселениеРедактиране
| етнос | процент |
|---|---|
| белуджи | 36,31% |
| пущуни | 25,07% |
| брахуи | 20,68% |
| синдхи | 8,29% |
| сераики | 3,08% |
| други | 6,57% |
ПолитикаРедактиране
ИкономикаРедактиране
Въпреки че е най-голямата провинция по площ, Белуджистан произвежда едва около 5% от БВП на Пакистан. Извън столицата Куета, инфраструктурата и индустрията са почти неразвити. Поради сухия климат и липсата на пътища, основния поминък на местното население е скотовъдството.
Едни от най-големите находища на мед в света са открити в окръг Чагай, в северозапдната част на Белуджистан. Преполага се че годишния добив на мед ще е между 900 000 и 2 милиона тона. Разработва се от най-голямата минна компания в света BHP Billiton, съвместно с пакистанското правителство.
В южната част на Белуджистан, на брега на Индийския океан при град Гвадар се изгражда с помощта на китайското правителство огромно пристанище (обща стойност на инвестициите над 2 милиарда $), което се предвижда да бъде център на енергийните доставки от Близкия изток и централно азаитските държави към Китай. Инвестира се и в крайбрежна магистрала, която да свърже Гвадар с Карачи.