Отваря главното меню
Бенвенуто ди Джовани. „Мадона с младенеца и светии“. 1480 – 85 г. Вашингтон, Национална галерия.
Св.Фрациск

Бенвенуто ди Джовани (пълно име Бенвенуто ди Джовани ди Мео дела Гуаста, на италиански: Benvenuto di Giovanni di Meo del Guasta; 13.9.1436, Сиена – след 1518, Сиена) – италиански художник от Сиенската школа.

Съдържание

Произход и семействоРедактиране

Бенвенуто ди Джовани се ражда в семейството на каменоделец. Целият свой живот той води, работейки на територията на Сиена и нейните покрайнини. За първи път неговото име се споменава в сиенските документи през 1453, когато той е подмайстор на Векиета. От това съобщение може да се разбере, че Бенвенуто рано започва да работи, минимум 17-годишен. Дванадесет години по-късно, през 1465, в данъчната си декларация, той съобщава за себе си, че няма нито имущества, нито родственици, и преживява недалеко от баптистерия. В следващата година той се жени за девойка, наричана Якопа ди Томазо ди Четона, с която впоследствие има седем деца. От документите така също е известно, че на рода Джовани принадлежат лозя, даващи някакъв доход, но, освен това, Бенвенуто заема минимум две длъжности в сиенската администрация. Един от неговите синове, Джироламо ди Бенвенуто, става впоследствие художник.

Художествено наследствоРедактиране

 
Бенвенуто ди Джовани. „Финанси по време на мир и по време на война“.1468 г. Таволета. Сиена, Градски архив.
 
Бенвенуто ди Джованни. „Изгонване от рая“. 1470 г. Бостън, Музей за изящни изкуства

Бенвенуто ди Джовани оставя след себе си солидно художествено наследство. Сега съществуват девет изписани от него олтари. С увереност му се приписват четири олтара, защото за тях са съхранени документи. Също така, на основание стилистически особености, на него му приписват много други произведения. Неговата творческа дейност обхваща цели 43 години и включва фрески, кавалетна живопис, миниатюра, и оформителни работи.[1]

  • През 1453 година Бенвенуто ди Джовани под ръководството на Векиета, който по всяка вероятност бил негов учител, работи в сиенския баптистерий. В следващата година той изписва (сега загубена) картина за капитула „Компаня ди Санта Лучия“ в Сиена.
  • През 1460 година неговото име отново се споменава в документите, като този път в качеството на съконтрахент на Сиенската катедрала наред с Векиета и Франческо ди Джорджо. Вероятно, в този период той изписва сиенския баптистерий с фреските с историята на св. Антоний Падуански, а така изписва голям панел „Чудо на св. Антоний“ (Мюнхен, Старата пинакотека), която, по-скоро, е била част от предел на олтара, създаден от Векиета и Франческо ди Джорджо.[2]
 
„Благовещение“. 1470 г. Синалунга, ц. Сан Бернардино
  • Първата творба, на която стои точна дата, е „Благовещение и светци“ (1466 г.) от църква Сан Джироламо във Волтера, за която църква по-късно, през 1470 година, Бенвенуто изписва още „Благовещение“ и предела със сцени от живота на Христос (Волтера, Пинакотека). В същата 1470 година изписва „Благовещение“ за църква Сан Бернардино в Синалунга.
  • Периодът около 1470 година е важен за творчеството на Бенвенуто ди Джовани, защото именно в това време той се отказва от подражанието на Векиета, а така и натуралистическите виждания на Доменико ди Бартоло, и изработва собствен стил. Вероятно, това произтича отчасти в резултат на познанството му и дълго продължаващо във времето, сътрудничество с двама северноиталиански миниатюристи, работещи в Сиена – Либерале да Верона и Джироламо да Кремона. Под тяхно влияние работите на Бенвенуто придобиват ярък колорит и хармонична композиционна балансираност.
  • Построеният от неговата четка „горен свят“ може да се види в произведенията му от последващото десетилетие:
  1. „Триптих от Монтепертузо“ (1475 г., сега се намира във входната част на църквата във Весковалдо ди Мурло до Сиена);
  2. „Олтар Боргезе“ (1475 – 77/78 г., църква „Сан Доменико“ в Сиена);
  3. Триптих „Мадона с младенеца и светци“ 1479 г., Национална галерия, Лондон).
 
Възнесение на Христа“ (1491)
 
пределът към Възнесение, Национална галерия, Вашингтон
  • През 1480 Бенвенуто получава изведнъж няколко поръчки. Той се заема с декоративното оформление на Сиенската катедрала, илюстрира миниатюри към книгата на хоралите за тази катедрала (съхранява се в Библиотека Пиколомини, Сиена), и такава книга за манастира Сан Еудженио до Сиена (сега тя се съхранява в библиотеката на абатство Кава деи Тирени).

Олтарна картина „Възнесение на Христа“Редактиране

За същия манастир, Бенвенуто изписва голяма олтарна картина „Възнесение на Христа“ (1491 г. Сиена, Пинакотека), пределът към която се намира в Национална галерия, Вашингтон (окръг Колумбия)[3].Картината има дата и подпис на художника. Това произведение изпълнено със страст и вътрешна експресия, в него е видно северно европейско влияние. То ознаменува пикът на творчеството на Бенвенуто ди Джовани, защото последващите му творби притежават някаква опростеност, схематичност, и излишна скритост. Възможно e, това да е резултат от по-активно участие в произведението на неговия син, Джироламо ди Бенвенуто.

Късен периодРедактиране

  • През 1500-те години престарелият майстор се обръща към миналото, към верните художествени формули, намерени в средата на XV век. Това следва от неговата последна подписана творба „Мадона с младенеца и светии“ (1509 г., църква „Санта Лучия“ в Синалунга).

ИзточнициРедактиране

  1. Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003.
  2. Giulietta Dini. Five Centuries of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque)Thames & Hudson. 1998.
  3. Maria Cristina Bandera. Benvenuto di Giovanni. Milan. 1999.

ПрепраткиРедактиране