Бенедикт Цуцари
Бенедикт Цуцари или Цуцери е последният католически архиепископ на Софийско-Пловдивската архиепархия и един от архиереите най-кратко управлявали Софийско-Пловдивския диоцез.
| Бенедикт Цуцари | |
| римокатолически архиепископ | |
| Роден |
5 октомври 1715 г.
|
|---|---|
| Религия | католицизъм |
Биография редактиране
Бенедикт Цуцари (Цуцери, Цицери) е албанец, роден в Дубровник. Ръкоположен е за свещеник на 28 октомври 1748 г.
Той е избран за Софийско-Пловдивски архиепископ през януари 1754 г. На 23 юни същата година е ръкоположен за такъв, в църквата на Св. Петра в Дубровник. На 6 октомври пристигна в България.[1]
Поради разтроено здраве си подава оставката и напуска България на 19 януари 1756 г. Няма сведения за неговата дейност след това.
След тази дата вече не се избират Софийски архиепископи, а управлението на епархията се поверява на апостолически викарий, които пребивавали в някои от пловдивските села, най-често в Даваджово или Калъчлии (до 1838).
Източници редактиране
| Никола Радовани | → | софийски архиепископ (23 юни 1754 – 1756) |
→ | свещеник Йосиф Родовани (апостолически викарий) |