Бенешов (на чешки: Benešov; на немски: Beneschau) е град в Средночешкия край на Чехия, разположен на 37 km югоизточно от Прага. Център на община с разширени правомощия и административен център на едноименния окръг.

Бенешов
Benešov
— Град —
Знаме
      
Герб
Централният площад
Централният площад
Страна Чехия
КрайСредночешки край
ОкръгБенешов
Площ46,87 km²
Надм. височина368 m
Население16 555[1] души (2014)
КметЯрослав Главничка
Първо споменаване1327 г.
Пощенски код256 01
МПС кодS (стар BN)
Часова зонаUTC+1:00
Официален сайтwww.benesov-city.cz
Бенешов в Общомедия

История редактиране

През 11 век, по заповед на Пршемисловците, се провежда заселване на по-рано незаетите земи южно от Прага. Първото селище на мястото на Бенешов е на територията на днешния район на града „На Карлове“, където са построени съд и църква. По-късно на мястото на днешния площад „Томаш Масарик“, е построен градският пазар. В района на „На Карлове“ е построен и францискански манастир, глава на който става пражкият епископ Тобиаш от Бенешов, построил крепостта Конопище. След измирането на Бенешовичите, властта над селището преминава в ръцете на рода Щернберки. По това време се появява и гербът на града – осемлъчна златна звезда на син фон, подобна но герба на рода. През 1420 г. манастирът е изгорен от Ян Жижка по време на похода му към Прага.

 
Руините на францисканския манастир
 
Площад в Бенешов

Хуситите не унищожават напълно манастира. По-късно Бенешов придобива значение при управлението на Иржи от Подебрад. В късното Средновековие градът е център на няколко политически срещи и преговори, като например заседанията на Бохемската диета през 1451 и 1473 г. През 15. и 16. век градът преживява икономически разцвет, благодарение на разположението си на търговския път от Прага към Линц.

В периода 1541 – 1566 г. в Бенешов живее майсторът на камбани Матей Шпиц, който изработва голям брой камбани за съседните църкви в Бистршице, Окроухлице, Лоуновице, Поступице, Олбрамовице, На Храдку, Кондраце и др.

Градът силно пострадва по време на Тридесетгодишната война, като през 1648 г. е подложен на обсада и завладян от шведските войски. През 1703 г. в града е основан колеж на ордена на пиаристите, в който има начална школа и гимназия. Църквата „Света Ана“ към колежа е построена в периода 1705 – 1715 г. по плановете на италианския архитект Джовани Алипранди. След 1803 г. градът се развива като център на националното възраждане в Бохемия.

По време на Втората световна война градът е подложен на изселване на жителите и е преименуван в СС-Щат Бьомен. Част от военния учебен полигон на Вафен СС е разположена западно от шосета към Табор.[2]

Забележителности редактиране

  • Църква „Св. Микулаш“, XIII век
  • Пиаристки колеж и църква „Св. Ана“
  • Пивоварна Фердинанд – основана през 1897 г., защитен паметник на културата
  • Старото еврейско гробище на града

Побратимени градове редактиране

Източници редактиране

  1. Počet obyvatel v obcích České republiky k 1. 1. 2014
  2. Staněk Stanislav Evakuace území mezi Vltavou a Sázavou za okupace// Sborník vlastivědných prací z Podblanicka. Praha. 1973