Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Беринг.

Берингово море

Берингово море е периферно море на Тихия океан, разположено между Азия на запад и северозапад и Северна Америка на североизток и изток. На юг веригата на Алеутските и Командорските острови го отделят от Тихия океан, а на север чрез Беринговия проток се свързва с Чукотско море на Северния Ледовит океан. Площ 2304 хил.km2, средна дълбочина 1598 m (максимална – 4191 m), среден обем 3683 хил.km3. Дължина от запад на изток 2408 km, а от север на юг – 1632 km.[1]

Историческа справкаРедактиране

Откриването на Берингово море от европейците и първото плаване в неговите води е извършено през 1648 г. от руския първопроходец Семьон Дежньов, който навлиза в него от север и плава покрай северозападните му брегове. През 1728 и 1742 г. датският мореплавател на руска служба Витус Беринг извършва плаване, изследване и картиране на западните му брегове, а през 1778 г. английският мореплавател Джеймс Кук – източните му брегове. През втората половина на ХVІІІ в и първата половина на ХІХ век десетки мореплаватели, основно руски изследват и картират целите му брегове и острови и извършват задълбочени хидрографски изследвания.

На картите от ХVІІІ век морето се е назовавало Камчатско или Боброво. За първи път името Берингово море в чест на своя пръв изследовател е било предложено от френския географ Шарл Пиер дьо Фльорийо в началото на ХІХ век и е въведено в обръщение през 1818 г. от руския мореплавател Василий Головнин, но въпреки това на „Новата географска пътна карта на Руската империя“ от 1833 г. то все още е обозначено като Боброво море. Чак в средата на ХІХ век името Берингово море се утвърждава на всички издадени след това карти.

Географска характеристикаРедактиране

Брегове, острови, рекиРедактиране

Бреговете на Берингово море са предимно високи, скалисти, силно разчленени, образуващи многочислени малки и големи заливи, най-големи от които са: Анадирски и Олюторски залив на запад, Бристолски и Нортън на изток. Островите разположени в него са с континентален произход. Най-големи са: Карагински, Сейт Лорънс, Нунивак, Свети Матвей и Прибилов. В Берингово море се вливат стотици реки най-големи от които са: Анадир, Великая, Канчалан, Апука на запад, Юкон, Кускоквим, Нушагак на изток.[1]

Релеф на дъното, геоложки строежРедактиране

Берингово море е едно от големите геосинклинални морета в света. В релефа на дъното ясно се открояват континенталния шелф заемащ 45% от площта му, континенталния склон, подводните хребети и дълбоководните падини (36,5% от площта). Континенталният шелф заема северните и североизточни части и характеризира се с равнинен релеф, усложнен от многочислени плитчини, котловини, „удавени долини“ и върхове на подводни каняони. Дънните наслаги са предимно теригенни (пясък, пясъчна тиня), а близо до брега – чакъли и камъни. Континенталния склон в по-голямата си част има значителен наклон (8 – 15°), разчленен е от подводни каньони и често усложнен от подводни стъпала. Южно от островите Прибилов е по полегат и широк. В Бристолския залив той е сложно разчленен от подводни долини, възвишения и падини, което се обяснява с интензивното тектонско надробяване в района. Дънните наслаги по континенталния склон са предимно теригенни (пъсъчна тиня), с многочислени излази на палеогенни и неогин-кватернерни седименти. В района на Бристолския залив има значително смесване с вулканогенни материали. Подводните хребети Ширшов на югозапад и Бауърс на юг представляват сводообразни издутини с вулканични форми. На хребета Бауърс са открити скали от диорити, което, наред с дъгообразната му форма го сближава с дъгата на Алеутските острови. Хребета Ширшов има сходен строеж с Олюторския хребет на континента и е изграден от кредни вулканогенни флишови скали. Двата подводни хребета разделят дълбоководната падина на Берингово море на 3 котловини: Алеутска, или Централна (максимална дълбочина 3782 m), Бауърс (4097 m) и Командорска (3597 m). Дъното на котловините представлява плоска абисална равнина, изградена на повърхността от диатомова тиня, а в близост до Алеутските острови – с примеси от вулканогенни материали. По геофизически данни мощността на наслояванията в дълбоководните котловини достига 2,5 km, а под тях заляга базалтов слой с дебелина около 6 km.[1]

КлиматРедактиране

Климатът над морето се формира под влияние на континенталната суша, близостта на полярния басейн на север и открития Тихи океан на юг и съответно развиващите се над тях центрове на атмосферни циркулации. В северните части климатът е арктичен и субарктичен, с изразени континентални черти, а в южната – умерен, морски. Зимата под влиянието на Алеутския минимум (налягане на въздуха 998 мбар) се развива активна циклонална циркулация, благодарение на която източната част на морето, където се пренася въздух от Тихия океан е значително по-топла от западната, намираща се под влиянието на студен арктичен въздух, който нахлува със зимния мусон. През този сезон често явление са щормовете, повторяемостта на които в отделни места достига до 47% месечно. Средната февруарска температура на въздуха се изменя от -23 °C на север до 0 °C, -4 °C на юг. През лятото Алеутският минимум изчезва и над морето господстват южните ветрове, които в западните части са като летен мусон. През този период щормовете са рядкост. Средната августовска температура на въздуха се изменя от 5 °C на север до 10 °C на юг. Облачността на север е 5 – 7 бала, а на юг – 7 – 8 бала годишно. Годишната сума на валежите варира от 200 – 400 mm на север до 1500 mm на юг.[1]

Хидроложки режимРедактиране

Морски течения, приливиРедактиране

Хидроложкия режим на Берингово море се определя от климатичните условия, водообмена с Чукотско море и Тихия океан, континенталния приток на вода и топенето на ледовете. Повърхностните течения образуват кръговрат обратен на часовниковата стрелка, като по източната му периферия на север се движат топли води от Тихия океан – беринговския клон на топлото течение Куросио. Част от тези води навлизат през Беринговия проток в Чукотско море, а друга част се отклоняват на запад и по-нататък се движат на юг покрай азиатското крайбрежие, приемайки в себе си и студените води от Чукотско море. Този южен поток образува т.н. Камчатско течение, чиито води се внасят в Тихия океан. Тази схема на теченията е подложена на значителни измения в зависимост от господстващите ветрове.[1]

Приливите в Берингово море основно са обусловени от разпространението на приливните вълни от Тихия океан. В западните части (до 62°с.ш.) най-високите приливи са до 2,4 m (в залива Кръст до 3 m), а в източните части до 6,4 m в Бристолския залив.[1]

Температура на водата, соленост, ледови явленияРедактиране

Температурата на водата на повърхността през февруари само на юг и югозапад достига до 2 °C, а в останалите части е под -1 °C. През август температурата се повишава до 5-6 °C на север и 9-10 °C на юг.[1]

Солеността на водата под влиянието на речните води и топенето на ледовете е значително по-ниска от тази в океаните и е 32-32,5‰. На юг достига до 33‰, а в крайбрежните райони намалява до 28-30‰. В подповърхностния слой температурата на водата в северните части -1,7 °C, а солеността до 33‰. В южните части на дълбочина до 150 m температурата е 1,7 °C, солеността 33,3‰ и повече, а в слоя от 700 до 800 m съответно 3,4 °C и над 34,2‰. На дъното температурата на водата е 1,6 °C, а солеността 34,6‰.[1]

Голяма част от годината Берингово море е покрито с плаващи ледове, които на север започват да се образуват в края на септември и началото на октомври. През февруари и март почти цялото море е покрито с ледове, които покрай полуостров Камчатка под влияние на морските течения се изнасят в Тихия океан.[1]

Растителност, животински святРедактиране

В съответствие с различните хидроложки условия в северните му части са характерни арктическите форми, а в южните – бореалните. На юг обитават 240 видове риби, а на север – 60 вида. Морските бозайници са представени от морска котка, калан, тюлен, сив кит, кашалот и др. Стотици видове морски и прелетни птици, образуващи т.н. „птичи базари“.[1]

Стопанско значениеРедактиране

Берингово море е обект на промишлен риболов, китолов и улов на морски зверове (тюлен, морска котка, калан). Транспортното му значение е ограничено поради отдалечеността му от международните морски транспотни коридори. Основни пристанища са: Анадир и Провидения в Русия, Ноум и Дътч Харбър в САЩ.[1]

Национален атлас на РусияРедактиране

  • Берингово море[2]

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране