Берлинска стена
Берлинската стена (на немски: Berliner Mauer) e строго охранявана бетонна стена, разделяща западната част на град Берлин както от източната част на града, така и от цялата територия на Германската демократична република през периода на Студената война. Тя служи за държавна граница между ГДР и Западен Берлин от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г.
Берлинска стена Berliner Mauer | |
Изглед от Западен Берлин, 1986 г. | |
Информация за обекта | |
---|---|
Страна | ГДР |
Местоположение | Източен Берлин |
Вид | погранична зона |
Дължина | 155 km |
Височина | 3,60 m |
История на обекта | |
Строителство | 13 август 1961 г. |
Материали | бетон |
Експлоатация | 1961 – 1989 г. |
Битки | Берлинска криза |
Състояние | разрушена |
Разрушен | 9 ноември 1989 – 1994 г. |
Берлинска стена в Общомедия |
Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат стената загиват между 136 и 245 граждани на ГДР, бягащи на Запад.
Построяване на Берлинската стена
редактиранеСлед Втората световна война Берлин е поделен между страните победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция.
Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г., в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт. Фактически това е нарушение на следвоенното споразумение на страните победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.
Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хиляди души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са: масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра; полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.
Падане на Берлинската стена
редактиранеНа 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.
Само няколко секции от стената са запазени – в района на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее (East Side Gallery), и на Бернауер Щрасе.
Културен аспект
редактиранеАко от „източната“ страна на Берлинската стена до самия край тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници както професионалисти, така и аматьори. През 1989 г. Берлинската стена се превръща в километрова „изложба“ на графити, в това число и много от тях с висока художествена стойност.
След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от късовете от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията „Майкрософт“, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма[1][2].
Галерия
редактиране-
Строежът на Берлинската стена, 20 ноември 1961 г.
-
Американският президент Джон Кенеди на Берлинската стена, 26 юни 1963 г.
-
Декември 1989, от 2-те страни на стената.
-
Мемориал на загиналите на Берлинската стена.
-
Най-известното място на Стената близо 2 десетилетия след нейното срутване – Бранденбургската врата.
-
Сегмент от Берлинската стена в София.
Източници
редактиране- ↑ Част от Берлинската стена ще бъде изложена до НДК // www.dnevnik.bg, 2006. Архивиран от оригинала на 2006-04-21. Посетен на 4 октомври 2008 г.
- ↑ opoznai.bg
Вижте също
редактиране- Wind of Change
- Ich bin ein Berliner
- The Wall – албум на Пинк Флойд
Външни препратки
редактиране- Лазарова, Ирина. Заеко, бягай (Когато преди 25 години стената пада, хиляди зайци, живеещи в 170 километровата „ивица на смъртта“, са изправени внезапно пред предизвикателството да оцелеят в един нов свят) // Капитал. 11 2014. Посетен на 19 януари 2017.
- www.wall-berlin.org
- Филм на Дойче веле за Берлинската стена Архив на оригинала от 2009-11-04 в Wayback Machine.
- Берлинската стена Архив на оригинала от 2007-02-11 в Wayback Machine. – фотографии